— Емили, допуснете за миг невъзможното: тримата са издържали неравната война, връщат се в Ченсфилд и, да речем, истинският Райланд си възстанови в Англия правата… Но вас, какво ви очаква вас при подобен обрат на събитията? Ами че вие сте опозорена завинаги! Официалният съд може и да ви оправдае, но всички лейди и джентълмени ще ви сочат с пръст по улиците и ще казват: ето я бившата жена и съучастница на пирата и злодея Грели! Ако този човек се ожени за вас, всички врати ще се затворят пред двама ви. За цял свят вие ще останете майка на Чарлз, детето на Грели! Английското общество ще ви отблъсне като съучастница на пират. Гледайте трезво на нещата, Емили. Вие имате само един път към щастие с любимия: да го накарате той да приеме моите условия. С това ще му спасите живота, а вие ще получите свобода и щастие!
Събеседницата на Грели закри лице с ръцете си и се отпусна на стола. Лъже-Райланд злорадо се усмихна.
— Прочетете ми писмото, което отнесе Мортън — произнесе Емили. Устните й трепереха.
Грели извади от джоба си черновката на посланието. Той погледна сведената глава на събеседницата си, очите й, пълни със сълзи, приближи листчето до свещта и започна сухо да чете:
„ДО ОБИТАТЕЛЯ НА ОСТРОВА
Моите условия са:
1. Да сложите подписа си под един документ, който ще изключва възможността от всякакви по-нататъшни претенции върху известни вам права.
2. Под ново име да се преселите завинаги извън пределите на Великобритания.
3. Да направите всичко възможно да се предадат в мои ръце двамата ви спътници.
В случай на съгласие ще получите място на кораба и заедно с известната вам особа ще го напуснете в което си искате пристанище между острова и Бълтън. Ако сте съгласни, сигнализирайте със запален огън на брега утре 31 декември, с настъпването на тъмнината.
Раменете на Емили се разтърсиха от ридания.
Изблика на горестни чувства у девойката Грели приписа на красноречието си. Но тя внезапно се изправи, изтръгна записката от ръцете на пирата, хвърли я на пода и му закрещя право в лицето:
— Защо ме оставихте жива? Ще мога ли да си простя аз някога, че станах в ръцете на един негодник оръдие против благородния човек? За да ме спаси, той трябва да се откаже от името и от родината си? Не, не, не! Ще умра, но няма да му навлека този позор!
— Мис Харди, значи, четири години вие пазехте живота му само за да произнесете днес смъртната му присъда?
— Бъдете проклет! О, убиец, убиец! Ей сега ще издам на всички хора на кораба кой сте вие!
Тя се спусна към вратата. Грели не успя да я задържи и се завтече след нея в тъмния коридор. От люшкането вратата към палубата се беше отворила. Край фалшборда стоеше замислен Карачиола. Грели сграбчи девойката за ръката и се помъчи да я завлече назад в коридора. Карачиола побърза да му се притече на помощ, но двамата силни мъже не можаха веднага да откъснат другата ръка от рамката на вратата. Накрай те вкараха Емили в коридора, почти тътрейки я по палубата, и само краткият й вик на болка и отчаяние прозвуча в глухата нощ.
4
— Разказвайте, Мортън!
— Дайте ми глътка вода с вино, сър! Благодаря! О, боже мой, боже мой!
От отворения прозорец в каютата на Грели нахлуваше свежа струя утринен въздух. Тя люшкаше сините вълни на тютюневия дим под тавана. Съблякъл мундира си, Грели се беше изтегнал на своето великолепно, но сега грубо и измачкано легло. Ботушите му тъпчеха светлокафявата коприна на завесата, чиито дипли бяха прихванати под тавана в красив възел с голямо кокетно украшение в стил Рококо103. Слънчевите лъчи, навлизащи през прозореца, осветяваха каютата и разярената физиономия на нейния обитател.
— Че говорете най-после! Преди всичко колко души са?
— Аз видях двамина, но те се съвещаваха с още някой, очевидно трети.
— Разговаряхте ли с тях лично?
— Да, сър.
— И казахте ли му какъв е съставът на участниците в експедицията, числеността на екипажа, нашето въоръжение?
— Да, сър.
— А какво ви поръча да ми предадете?
Вместо отговор Мортън извади една бележка. Беше посланието на Грели до островитяните, но текстът на писмото беше рязко зачеркнат с молив и върху чистия гръб на листа със същия молив бяха написани няколко реда.
„ДО ПИРАТА ДЖАКОМО ГРЕЛИ,
ПО ПРЯКОР ЛЕОПАРДА
Моите условия:
Незабавно да свалите на брега мис Емили Харди и да вървите с кораба си по дяволите.
103
Рококо — архитектурен и декоративен стил, получил развитие във Франция в средата на XVIII век. Отличава се с грациозна и своеобразна орнаментация. Основният мотив в орнамента е извивка, напомняща раковина. — Б. пр.