Когато на следния ден ескадронът от Форшвик наближи тинга на Аскеберя с гръм на копита и с плясък прекоси брода на река Тида, всички насъбрали се там онемяха и за миг съвсем забравиха крадците, които тъкмо смятаха да обесят. Ескадрон от Форшвик представляваше могъща гледка. Всички бяха облечени еднакво, всички носеха синьото наметало на Фолкунгите и ризници в синьо и сребристо. Черните им сбруи лъщяха, а конете им бяха жизнени и буйни, каквито само коне от Форшвик могат да бъдат. И въпреки че в миналото се намираха мъже, които сумтяха и оплюваха тези чужди коне, вече на никого не му минаваше през ума подобно нещо. Един млад жребец от Форшвик предполагаше цена, колкото за средно голямо стопанство, и дори да имаше мнозина желаещи, единици можеха да си го позволят.
Биргер яздеше начело до рицаря Бенгт — двамата бяха единствените в ескадрона, които имаха право да носят лъва на Фолкунгите на гърба на плащовете си. Момчето се терзаеше, задето се беше изчервило и не умееше да се държи хладнокръвно спокойно като рицаря Бенгт пред всички зяпнали ги погледи. Не беше трудно да се прозре, че такова пристигане на тинга имаше за цел да направи голямо впечатление. В този момент обаче Биргер не разбираше с какво намерение рицарят демонстрираше сила.
Докато мъжете от Форшвик слизаха от конете си, разхлабваха коланите им и обикаляха хората, за да поздравят роднини и познати, делата на тинга малко по малко бяха възобновени. Обесиха двама крадци, които се дърпаха и кълняха. Единият особено развесели множеството, защото се посра точно преди да умре, въпреки че това не беше необичайно.
Биргер не познаваше никого на този тинг, затова през цялото време не се отделяше от рицаря Бенгт и поздравяваше вежливо, но някак отсечено и студено всички онези, които идваха да се поклонят на воина и да изразят покорството си. Самият лагман[4], Рюдрик от Аскеберя, също дойде да говори с него и се извини, че не можеха веднага да се заемат с неговото дело, защото щеше да им е трудно да започнат наново нажежаването на желязото. А рицарят Бенгт само се подсмихна и махна с ръка: делата на тинга можеха да си продължат по план, не му пречеше. Лагманът се поклони угоднически и бързо се върна при камъка на върховния съдия, откъдето продължи работата си, отпреди рицарите от Форшвик да смутят мира, без това да изглежда преднамерено. Но че беше така, Биргер не се и съмняваше.
Други неща обаче го правеха несигурен — защо нажежаваха желязо и защо лагманът се подмазваше и се държеше като подчинен на друг мъж на мястото, където той самият винаги е най-високопоставен. Погледна предпазливо рицаря Бенгт, но не успя да разчете някакъв отговор на въпросите си по суровото му лице.
Мълчаха известно време, а Биргер опита да скръсти ръце на гърдите си както рицаря Бенгт и най-вече да изглежда също толкова непроницаемо строг, но така и не успя да сдържи любопитството си и накрая попита.
— Прости ми, рицарю Бенгт, ако в този момент изглеждам като глупак — подхвана той предпазливо, — но въпреки че съм от Форшвик и съм научил много неща, които тези мъже на тинга не умеят, все пак съвсем не всичко ми е ясно.
— Ако Форшвик е царството небесно, ти си долу на земята — отвърна рицарят Бенгт свъсено. — Намираме се сред нищожества и несправедливости, а ти не си възпитан в такива условия от скъпия ти дядо и мой учител. Е, питай, все ще мога да ти обясня!
— Как може един лагман да се унижава така, както онзи Рюдрик, докато беше при нас? — разпали се Биргер.
— Защото е нищожество — отвърна рицарят Бенгт с презрителна усмивка. — Той почита шестнайсет форшвикски меча и шестнайсет от копията ни повече, отколкото закона.
— А нажеженото желязо?
— Ще унижат някого двойно, ще го измъчват и след това ще го обесят. Това е една от най-големите несправедливости тук на тинга — процеди рицарят Бенгт през зъби. — Гледката не е толкова весела като обесването на няколко крадци и няма да си помисля нищо лошо за теб, ако се отдалечиш, сякаш ще пикаеш дълго време, когато това започне.
— Аз съм Фолкунг, нямам право да показвам страх — отвърна Биргер тихо.
— И двамата сме Фолкунги и не ни е страх от нищо човешко, не това е въпросът! — избухна рицарят Бенгт и се обърна към Биргер, сграбчи раменете му и го погледна право в очите. — Обаче можем да покажем презрението си, като и двамата си тръгнем оттук, когато издевателстват над закона. Или пък можем да останем и да научиш нещо, което никога няма да забравиш — какво е закон и какво — беззаконие.
4
Лагман — законотворец; лице, натоварено да бъде изразител на закона и да го интерпретира. — Б.р.