— Така да бъде. Забранено е да се обиждат хора в дома им или да се гостува принудително. Подобен закон би навредил на моите дела, понеже купувам имоти и стопанства, като нарушавам спокойствието в дома, но няма значение. С такива закони над страната ни би се възцарил мир. Искам да кажа, ако Бог ни даде такива закони. Но ми се струва, че Бог не изглежда склонен.
— Не богохулствай! Не се подигравай с подобни сериозни неща като тези, за които току-що говорихме. Осъзнаваш ли колко мъдро говориш? Откъде имаш това прозрение за същността на законите, ти, който просто се изказваш красноречиво на родови тингове, воин и унищожител на бира!
— С удоволствие ще пия за здравето ти заради тези твои думи — отвърна Биргер. — Ти самият не ми отстъпваш като унищожител на бира, между другото, бирата в чашите ни се е свършила и трябва да си долеем, понеже този разговор весели и двама ни. Сега ще ти обясня откъде идват мислите ми. От Сьормланд. Бил съм там и това, което заварих, няма да те зарадва. Вандали яздят надлъж и нашир из страната и законът им е този, за който говорих — онзи с върха на копието. В най-лошия случай тези вандали скоро ще пристигнат по нашите земи. Засега крал Кнут не смее да пусне хрътките си срещу нас, но се страхувам, че това време наближава. Грабителите имат нарастващ апетит и скоро няма да остане нищо за плячкосване в Сьормланд, защото това, което не е откраднато, най-малкото е заровено. А когато тези вандали дойдат в твоя дом, скъпи братко, какво ще направиш тогава?
— Най-напред ще разчистя текстовете си, за да не ги погълне огъня, после сигурно ще извикам брат си с ескадроните му — разсмя се Ескил и излезе от залата, за да изреве за още бира.
— Но след това — продължи той разпалено, след като се върна и седна отново, — след като победим, защото ти едва ли имаш предвид нещо друго, какво ще правим тогава?
— Ще изберем крал, който да прави каквото му кажем и да се отнесе към загубилите по-милостиво, отколкото заслужават — бързо отвърна Биргер, сякаш вече го бе премислил.
Сякаш някакво съвсем ново приятелство назря между братята тази нощ. Не говориха за наближаваща война, което би прилегнало най-добре на Биргер за размишление и обяснение. Посветиха се единствено на въпроса как да се организират след победата и как тогава законът да се превърне в лоста, който да преобърне старото из основи. Когато Ескил многословно заговори как тези дни на мир биха могли да дадат начало на едно съвсем ново време, Биргер възрази, че не разбира как от днес за утре ще накара хората да следват закони, които променят толкова много.
Нямаше нужда Ескил да мисли дълго, преди да стигне до отговор. Тези престъпления срещу мира трябваше да станат непростими, да не могат да се изкупят и за тях да бъде заплащано при самия крал. Едва тогава всеки вандал ще проумее, че никъде не би могъл да намери защита, независимо колко могъщи са роднините му.
Биргер отново възрази, че все пак се нуждаят от изгоден крал, за да приемат такива закони, а точно сега подобен владетел далеч не се виждаше на хоризонта, и че този сладък мир отново можеше да бъде въдворен единствено с много насилие и с цената на доста кръв. А дали в такъв случай цената не е твърде висока?
Не, защото краткото страдание на малцина вандали в настоящето не е нищо в сравнение с мира на бъдните поколения, смяташе Ескил. Тогава Биргер за първи път се умисли и разколеба.
Кратък спор настана чак късно през нощта, когато се канеха да си лягат на малко несигурни крака и все пак доста развеселени, задето всеки от тях бе открил един мъдър брат.
Биргер забеляза, че беше изчезнало знамето, което той самият още много млад бе носил при Гестилрен като confanonier на Арн Магнусон. Някога той го беше подарил на брат си и то висеше високо на голямата дълга стена в залата. Ескил си призна позасрамен, че го е подарил, което Биргер отначало сметна за напълно непонятно. Знакът на победата при самия Гестилрен, на какъв мъж или жена би могъл да подари нещо така незаменимо?
Оказа се, че на един исландски скалд[7] на име Снори[8]. Преди няколко зими този Снори посетил стопанството на лагмана, за да зададе всевъзможни въпроси за онова, което се е случило в миналото, и което смятал да запише. Престоят му бил приятен, а една сутрин дошъл при съпругата на Ескил, Кристин, с поема против безсъние и тя така се зарадвала на красивите му думи, които очевидно обяснявали безсънието най-вече с прелестта й, че дръпнала знамето от стената и го подарила на скалда.
Впоследствие няма какво да се направи след такава глупост, даден подарък не може да се вземе обратно с чест, въздъхна Биргер. И все пак бе огорчен, задето знамето на Фолкунгите от Гестилрен — победа, която щеше да живее във вечната памет — беше подарено на някакъв си Снори, когото никой нямаше да помни.
8
Снори Стурлусон (1179–1241) е най-прочутият скандинавски скалд и историк. Бил е и политик. Мистерия около творчеството му е замесена в романа на Том Егеланд "Пазителите на завета" (също издание на "Персей»). — Б.р.