— Роланд, мой скъпи и смели родственико! — извика той. — Победата днес дължим най-вече на теб. Ти донесе чест на рода си и на другарите си от Форшвик. Сега те правя първия рицар на Швеция — името на нашето кралство от този ден и тази победа. А твоето име, рицарю Роланд, ще бъде Роланд Сигурдсон и никое друго!
Докосна леко двете рамена на младия Роланд с меча си, заповяда му да се изправи и го прегърна.
Тогава всички от Форшвик извадиха мечовете си едновременно, вдигнаха ги към небето и нададоха мощния боен рев, който използваха при големи нападения.
Очите на рицаря Сигурд бяха просълзени, когато излезе напред и прегърна Биргер с уверението, че цялата им стара вражда е приключила завинаги и Биргер може да разчита на приятелството му и това на сина му, докато са живи.
И все пак не искаше да остане, за да наблюдава онова, което предстоеше да се случи, макар да бе повярвал на уверенията на Биргер, че това е последната жестокост, която се налага да извърши, за да осигури мира в новороденото кралство Швеция. Веднъж завинаги.
Епилог
Жестокостта на Биргер ярл спрямо победените фолкунгски размирници огорчава съвременниците му до такава степен, че възмущението им живее след него повече от сто години. Дори и в "Хрониката на Ерик" от XIV век той е заклеймен безмилостно за тази си постъпка. Това би могло да се окаже сериозно политическо бреме, което да затрудни всичките му планове за нови закони, основополагащи за държавата Швеция.
Биргер обаче получава най-голямата възможна помощ, за да се измъкне от тази беда. В една папска була с дата 23 октомври 1252 г. се казва:
"Тъй като усетихме копнежа ви да изживеете дните си с чисто сърце, оповестяваме опрощение на всичките ви грехове, които са изповядани от вас с разкаяние в сърцето или пък ще ги изповядате в рамките на три месеца след получаването на това писмо.»
Папската власт не би могла и да даде по-силен израз на политическата си подкрепа на ярл Биргер. Нито пък той би могъл да се сдобие с по-значим съюзник от папата на своя страна. Явно кардинал Вилхелм от Сабина е останал крайно впечатлен от скандинавския ярл, когото е срещнал на църковния събор в Шенинге през 1248 година.
Бележка на българския издател
Биргер Магнусон или ярл Биргер (1216 (7)-21 октомври 1266) е реална историческа личност, една от най-великите в шведската история. През 1250 г. обединява кралството, което нарича Швеция, синът му Валдемар става първият крал, а той управлява до смъртта си като негов регент.
Разправил се с конкурентите за властта, той провежда политика, насочена към укрепване на държавата и социална стабилност. Оженва сина си Валдемар за дъщерята на датския крал, а дъщерите си омъжва за владетели на Норвегия и северногерманските княжества. Подписва търговски договори с Любек, Хамбург и Англия. Укрепва Стокхолм и го прави столица на кралството.
Известен е и като законодател. Той е този, който забранява изпитанието с нагорещено желязо (обичайна практика от времената на викингите), признава на дъщерите правото за наследство, поощрява строежа на църкви като центрове на културата и грамотността. Има четирима синове (и един незаконороден — познатият от романа Грегерс), както и четири дъщери.
През 2002 г. е открит гробът му, а след изследване на останките е реконструиран портретът му.
Информация за текста
Jan Guillou
Arvet efter Arn
Ян Гиу
Наследството на Арн
Продължението на трилогия "Рицарят тамплиер"
Превод от шведски Росица Цветанова
ИК "Персей", 2010
SBN 978-954-8308-26-7