— Днес държиш мира в кралството с ръката, която носи меча ти, приятелю мой — започна кралят с протяжна въздишка, но звучеше много повече удовлетворен, отколкото обезпокоен. — Ако днес беше убил глупавия ми, но обичан, запомни обичан, млад родственик, което можеше да сториш с лекота, щеше да ни хвърлиш в голямо нещастие. Сега с "ние" имам предвид всички нас. Отговори!
— Същото ми казаха снощи мъдрата ми майка и, що се отнася до битки, още по-мъдрата ми баба — отвърна Биргер. — По никакъв начин не отстъпиха преди тяхното убеждение да стане и мое.
— Да, говори се, че живеем под управлението на вдовиците — засмя се кралят. — И между нас, мъжете, това няма никакво значение, но съобразителността на тези жени е донесла на всички ни много щастие, нали, Биргер?
— Ваше величество е нашият коронован крал, на когото всички сме се заклели във вярност — бързо отвърна Биргер, сякаш изобщо не беше чул неприятните думи за управлението на вдовиците. За негово учудване и двамата мъже посрещнаха отговора му със смях.
— Ти си ми истински роднина — отбеляза ярл Фолке. — Не е лесно човек да те подлъже с думи и знаеш как да се държиш. Покойният Биргер Бруса не би избрал по-разумен отговор от твоя.
— Казвам само това, което диктува сърцето ми — усмихна се Биргер дръзко и отпи невъзмутимо от бирата си, защото на своя роднина ярла можеше да отговаря едва ли не както си иска. — Какво би казал ти самият на мое място, Фолке?
— Скъп си ми, млади Биргер, наистина — намеси се кралят, за да спаси ярла от задължението да отговори. — В мъглата на бъдещето теб виждам като кралски ярл. Сега обаче ще изоставя придворния език и ще казвам "аз», когато говоря за себе си, и "ние», когато имам предвид всички нас. Но това, което ще си кажем тримата, е само за нашите уши. И така, първо искам да отбележа, че още в този миг би трябвало да те направя рицар заради мъдростта, която прояви в двубоя с Кнут. Само че не е разумно да награждавам с такова високо звание един Фолкунг, задето е надвил мой родственик, който след мен стои най-близо до короната. Разбираш ли?
— Въпреки това се заклевам пред ваше величество във fortitudo и sapientia[5] както дядо ми Арн се е заклел и пред баща ви, и пред самия вас. Освен това за мен е голяма чест, че спечелих Ериковия щит, особено като се замисля какво означава — съхраненият ни мир — отговори Биргер спокойно, без ни най-малко да прояви недоволство или пък да се запъне на някоя дума.
— На колко години си всъщност, Биргер? — намеси се ярлът с въпрос, който не беше успял да потисне от чисто изумление.
— Скоро ще навърша осемнайсет — отговори Биргер.
— Говориш като мъж, при това с мъдрост, каквато малко мъже притежават, Биргер — замисли се кралят. — Не се страхуваш от краля си за разлика от всички останали, но все пак имаш благоразумието да му оказваш онази почит, която му се полага. Откъде ти е тази дарба?
— От Гестилрен, Ваше Величество — отговори Биргер непоколебимо. — Там дядо ми, военачалникът, даде живота си за победата ни. Така бих постъпил и аз, ако се наложи, а също и вие, ваше величество. В онзи момент нямаше Фолкунги, нито Ерикови наследници, нямаше крале и млади мъже. В онзи момент бяхме едно цяло, аз яздех редом с вас и бяхме като близки приятели, залогът беше всичко или нищо. Оттогава се чувствам като ваш близък приятел, крал Ерик, при цялото покорство, което се изисква от мен.
Кралят не отговори веднага, а дълго гледа своя стар ярл, който кимаше тежко и замислено.
— Гестилрен, Гестилрен, чудо Божие — промърмори кралят. — Това е като сън, който никога няма да свърши. Победихме най-голямата войска, прониквала в кралството ни, надвихме силната армия на крал Валдемар за втори път. Да знаеш, Биргер, тогава не бях кой знае какъв крал. Кралят беше Арн Магнусон — този, който ни подари победата. Знаеш това толкова добре, колкото и аз.
— Скъпият ми дядо направи това, което се изисква от един военачалник, кралят ми направи това, което се изисква от един крал, затова Божията майка ни подари победата — отвърна Биргер предпазливо.
— Божията майка, а не синът й, самият Господ Бог? — вдигна вежди кралят. — Някои от моите коварни епископи твърдят друго, какво знаеш ти, непросветеният?
— Само и единствено Божията майка е висшата покровителка на рицарите тамплиери, а военачалникът ти беше един от тях — отговори Биргер.
— Прекланям се пред църковните ти познания — усмихна се Ерик. — А днес ти показа на своя крал именно sapientia и ще бъдеш възнаграден за това в бъдеще. Сега обаче имам едно желание спрямо теб, нещо трудно, но въпреки това го изисквам. Ще ми се подчиниш ли и този път, Биргер?
5
Fortitudo означава сила и смелост едновременно, а sapientia — мъдрост и смирение. — Б.р.