Чрез Борн Робине се запозна с Александър Конклин и стана неговата френска връзка при операциите на Ке д’Орсе и Интерпол.
В крайна сметка фактът, че министърът имаше пълно доверие на секретарката си, се оказа шансът на Джейсън Борн. Робине си пиеше кафето и похапваше бутерки в „При Жорж“ в компанията на Делфин, когато секретарката му звънна. Харесваше този ресторант както заради храната, така и заради местоположението му. Намираше се точно срещу Борсата — френския еквивалент на нюйоркската стокова борса — и обичайната клиентела се състоеше от бизнесмени и брокери, хора далеч по-дискретни от склонните към клюкарстване политици, с които Робине бе принуден да общува.
— Търси ви един човек — чу се гласът на секретарката му. За щастие, приемаше обажданията му в извънработно време на домашния си телефон. — Твърди, че е спешно.
Робине се усмихна на Делфин. Любовницата му беше елегантна и красива зряла жена, пълната противоположност по външен вид на съпругата му, с която живееше от трийсет години. Тъкмо водеха изключително приятен лек разговор за Аристид Майо, чиито пищни женски фигури красяха градината на Тюйлери, и за Жул Масне, чиято опера „Манон“ и двамата считаха за незаслужено прехвалена. Робине наистина не можеше да разбере американците, които масово се увличаха по девойки в крехка възраст. Мисълта да си хване за любовница момиче на възрастта на дъщеря му го плашеше, пък и му се виждаше непрактична. Какво, да му се не види, може да си говори човек с едно девойче на кафе и бутерки.
— Представи ли се? — каза в телефона.
— Да. Джейсън Борн.
Пулсът на Робине се учести.
— Свържи ме — каза веднага. След това, тъй като беше недопустимо човек да говори толкова дълго пред любовницата си, се извини и излезе в приятно мъгливата парижка вечер, в очакване да чуе гласа на стария си приятел.
— Скъпи ми Джейсън. Откога не сме се чували?
Гласът на Жак Робине му подейства ободряващо. Най-сетне да поговори с човек, който няма намерение — поне така се надяваше! — да го убива. Караше по „Белтуей“ с друга открадната кола, с която се бе сдобил на път за срещата си с Дерон.
— Честно да ти кажа, нямам представа.
— Сигурно от години, представяш ли си? — продължи Робине. — Но трябва да ти призная, че благодарение на Алекс следях изкъсо как вървят нещата при теб.
Първоначалната тревога на Борн се изпари напълно.
— Чул си за Алекс, Жак.
— Да, mon ami6. Шефът на ЦРУ разпрати по цял свят заповед за елиминирането ти. Но аз не вярвам на нито една дума от казаното. Не е възможно ти да си убил Алекс. Знаеш ли кой го е направил?
— Опитвам се да разбера. Това, което знам със сигурност до момента, е, че е възможно да е замесен човек, на име Хан.
Тишината от другата страна на линията се проточи толкова, че Борн не издържа.
— Жак? Там ли си? — попита.
— Да, mon ami. Просто съм изненадан, извинявай. — Робине въздъхна дълбоко. — Въпросният Хан ни е известен. Изключително подготвен професионален убиец. По наши данни в списъка му има десет първокласни удара из цял свят.
— Какви са жертвите му?
— Главно политици — президентът на Мали примерно, — но се случва да убие и някой преуспял бизнесмен. Доколкото успяхме да разберем, не е обвързан нито политически, нито идеологически.
— От най-опасния тип убийци.
— Несъмнено, mon ami — потвърди Робине. — Подозираш, че той може да е убил Алекс, така ли?
— Допускам го — отвърна Борн. — Попаднах на него в имението на Алекс броени минути след като бях открил труповете. Мисля, че той е извикал полицията, защото се появиха почти веднага — все още бях в къщата.