— Класически капан — заключи Робине.
Борн замълча, мислите му бяха заети с Хан, който имаше възможност да го застреля още в двора на университета и после още веднъж — от удобната си позиция за атака в короната на върбата. Фактът, че не го стори, бе много показателен за Борн. За Хан това очевидно не беше поредната мисия. В преследването му имаше и подчертан личен мотив, отмъщение, чиито корени вероятно трябваше да се търсят някъде из джунглите на Югоизточна Азия. Най-логичното предположение беше, че Борн е убил бащата на Хан. И сега синът е тръгнал да търси възмездие. Защо иначе ще е толкова вторачен в семейството на Борн? Защо ще пита защо Борн е изоставил Джейми? Тази теория пасваше идеално на обстоятелствата.
— Какво друго можеш да ми кажеш за Хан?
— Не знам много — отвърна Робине. — На двайсет и седем години е.
— Изглежда по-млад — размишляваше на глас Борн. — Освен това ми се струва, че има нещо азиатско.
— Говори се, че е наполовина камбоджанец, но знаеш колко може да се вярва на слуховете.
— А другата половина?
— Можем само да гадаем. Като характер е саможив, нямаме информация за склонности и пороци, не се знае къде живее. Появи се на сцената преди шест години с убийството на премиера на Сиера Леоне. Дотогава сякаш не бе съществувал.
Борн хвърли поглед в огледалото си за обратно виждане.
— Значи е извършил първото си официално убийство на двайсет и една.
— Май ще се позабавляваш добре — рече сухо Робине. — Виж, Джейсън, що се отнася до този Хан, нямам думи да ти опиша колко е опасен. Ако е замесен по някакъв начин, трябва да бъдеш свръхвнимателен.
— Звучиш ми уплашен, Жак.
— Така е, mon ami. Щом става въпрос за Хан, не е срамно да изпитваш страх. Това важи и за теб. Здравословната доза страх прави човека предпазлив, а повярвай, сега е време да сме предпазливи.
— Ще го запомня — рече Борн. Престрои се, като внимаваше да не изпусне своя изход. — Алекс е работел върху нещо. Имам подозрения, че убийството му може да е свързано с това. Да имаш някаква представа с какво се е занимавал в последно време?
— Видяхме се в Париж преди около половин година. Вечеряхме заедно. Останах с впечатлението, че е ужасно зает. Но нали си го знаем — нищо не можеш да измъкнеш от него. — Робине въздъхна. — Смъртта му е ужасна загуба за всички ни.
Борн слезе от „Белтуей“ при изхода за шосе 123 и пое към търговския център „Тайсънс Корнър“.
— NX20 — да ти говори нещо?
— Само с това ли разполагаш — NX20?
Зави към централния паркинг на „Тайсънс Корнър“ и се качи на ниво С.
— В общи линии — да. Би ли проверил едно име — доктор Феликс Шифър. — Повтори му го буква по буква. — Работи за АМИПО.
— Виж, това вече е информация. Ще видя какво мога да направя.
Докато слизаше от колата, Борн му даде номера на мобилния си телефон.
— Налага се да отскоча до Будапеща, Жак, но почти свърших парите.
— Нямаш проблеми — отвърна Робине. — Старата уговорка важи ли?
Борн нямаше никакъв спомен за каквато и да е уговорка, но тъй като бързаше, се съгласи.
— Bon7. Колко ти трябват?
Взе ескалатора и мина през вътрешния двор на магазина „Авиари Корт“.
— Сто хиляди ще ме оправят. Ще отседна в грандхотел „Данубиус“ под името на Алекс. Пусни пратката до поискване.
— Mais oui8, Джейсън. Ще действам точно по предписанията ти. Мога ли да ти помогна с още нещо?
— Засега не — Борн забеляза Дерон пред себе си, седеше пред магазин с надпис „Драй Айс“. — Благодаря ти за всичко, Жак.
— И не забравяй, mon ami — пази се. От този Хан може да се очаква всичко — предупреди го Робине, преди да затвори.
Дерон вече бе забелязал Борн и тръгна бавно, за да му даде възможност да го настигне. Беше слабоват мъж с шоколадов загар, скулесто лице и будни, живи очи. Носеше шлифер, елегантен костюм и лъскаво куфарче, което му придаваше подчертано делови вид. Щом двамата се изравниха, той се усмихна. Тръгнаха рамо до рамо из търговския център.
— Радвам се да те видя, Джейсън.
— За жалост при доста напрегнати обстоятелства.
— Да му се не види — засмя се Дерон, — защо се виждаме само като стане напечено!
Докато разговаряха, Борн оглеждаше внимателно периметъра, преценяваше възможностите за бягство, проверяваше лицата на минувачите.