— Просто не се намесих в нещо, което не ме засяга.
— Подлец. — Марк направи крачка напред. Дьо Рокфор вдигна пистолета. Марк все още стискаше книгата от костницата. — Давай. Застреляй ме.
Дьо Рокфор запази хладнокръвие.
— Ти уби свой брат. Знаеш какво е наказанието.
— Той умря заради теб. Ти го изпрати.
— Хайде пак. За теб важат едни правила, а за нас останалите — други. Нали ти натисна спусъка.
— При самозащита.
— Остави книгата!
— И какво ще направиш с нея?
— Каквото са направили и магистрите в Началото. Ще я използвам срещу Рим. Винаги съм се чудел как влиянието на ордена толкова бързо е нараснало. Неведнъж сме успявали да се противопоставим на опитите на Църквата да ни слее с рицарите хоспиталиери. И всичко е било заради тази книга и тези кости. Рим не можел да рискува те да станат публично достояние. Представи си как са се почувствали папите, когато научили, че физическото възкресение на Христос е само мит. Естествено, не можели да бъдат сигурни. Текстът на Симон можел да се окаже точно толкова измислен, колкото и евангелията. Но все пак думите притежават сила, а и трудно можели да пренебрегнат костите. Нали самите те били заобиколени от реликви. Всяка църква съхранявала реликви от светии. Хората били толкова лековерни. А това била най-великата реликва. Магистрите използвали знанието си като оръжие и заплахата им подействала.
— А днес?
— Днес е точно обратното. Повечето хора не вярват в нищо. Съвременният човек си задава твърде много въпроси, а евангелията предлагат твърде малко отговори. Но тази книга е съвсем различно нещо. Ще обясни всичко.
— Значи ще действаш като един съвременен Филип Четвърти?
Дьо Рокфор се изплю на земята.
— Ето това мисля за него. Искал е знанието, за да може да контролира Църквата. Наследниците му също. Но си е платил за алчността. И той, и цялото му семейство.
— Нима вярваш, че би могъл да контролираш каквото и да било?
— Нямам никакво желание да контролирам. Но искам да видя физиономиите на всичките онези надути прелати, докато обясняват колко недостоверно е посланието на Симон Петър. Все пак неговите кости лежат в сърцето на Ватикана. Построили са катедрала около гроба му и са кръстили базиликата на негово име. Той е първият им светия, първият папа. Как ще обяснят, че думите му се разминават с истината? Ти не би ли искал да ги чуеш?
— Кой може да твърди със сигурност, че думите са негови?
— А кой може да твърди, че думите на Матей, Марк, Лука и Йоан са техни?
— Да се промени всичко из основи не е добра идея.
— И ти си слаб като баща си. Нямаш сърце за битка. Ти би го заровил, нали? И не би казал на никого. Би оставил ордена да изгние в забрава, омърсен от клеветите на един алчен крал. Страхливците като теб са причината да се намираме в това положение. С магистъра чудесно си подхождахте. И той беше страхливец.
Марк бе чул достатъчно. Без предупреждение вдигна лампата в лявата си ръка, накланяйки яркия сноп лъчи, и за миг заслепи Дьо Рокфор. Магистърът примижа и когато вдигна ръка към очите си, другата, с която държеше пистолета, неволно се отпусна.
Марк изрита пистолета, после хукна навън. На три метра от себе си видя друга светлина. Зърна Малоун и майка си. Зад него се появи Дьо Рокфор.
— Спри.
Той се подчини. Дьо Рокфор се приближи. Марк видя как майка му вдига пистолета си.
— Залегни, Марк — изкрещя тя.
Той остана изправен. Дьо Рокфор бе точно зад него, опрял дуло в тила му.
— Свалете оръжието — нареди й Дьо Рокфор.
Малоун показа своя пистолет.
— Не можеш да застреляш и двама ни.
— Но мога да застрелям него.
Малоун съзнаваше, че няма голям избор. Не можеше да стреля в Дьо Рокфор, без да уцели Марк. Но защо Марк не бе залегнал?
— Свали пистолета — прошепна Малоун на Стефани.
— Не.
— Аз бих го послушал — обади се Дьо Рокфор.
— И бездруго ще го застреля. — Стефани не помръдна.
— Възможно е — отговори Малоун. — Но нека не го предизвикваме.
Вярно бе, че веднъж бе загубила сина си заради недоразумения. Явно не смяташе да позволи отново да й го отнемат. Той се вгледа в изражението на Марк. Нито сянка от страх. Насочи лъча на фенерчето си към книгата в ръката му.
— Затова ли беше всичко?
— Великата тайна, заедно с огромно богатство и документи — кимна Марк.