— Още в деня, в който повдигна възражението срещу магистъра, ти казах, че ще съжаляваш за стореното — прошепна Марк. — Мандатът ти свърши.
Дьо Рокфор се опита да проговори, но дъхът го напусна заедно с бликащата кръв. Тялото му се отпусна.
— Добре ли си? — попита отгоре Малоун.
Марк се надигна. Когато се размърда, тялото на Дьо Рокфор легна още по-плътно върху копията. Отгоре се посипа пясък и чакъл. Марк се измъкна от дупката и изтри мръсотията от себе си.
— Току-що убих човек.
— Той щеше да убие теб — отбеляза Стефани.
— Това не е достатъчно извинение, но само с него разполагам.
Лицето на майка му бе обляно със сълзи.
— Мислех, че пак ще те загубя.
— Надявах се да избягна копията, но не знаех доколко мога да разчитам на Дьо Рокфор.
— Трябваше да го убиеш — каза Малоун. — Никога нямаше да се спре.
— Ами куршумът? — попита Марк.
— Изсвири покрай мен — отговори Малоун. После посочи книгата. — Това ли търсеше?
Марк кимна.
— Има и още.
— Преди малко те попитах струваше ли си.
Марк посочи към дъното на коридора.
— Елате да погледнем, и сам ще ми кажеш.
67
Абатство „Де Фонтен“, сряда, 28 юни, 12:40 ч.
Марк огледа кръглата зала. Братята отново бяха облекли церемониалните одежди и се бяха събрали, за да изберат магистър. Дьо Рокфор бе мъртъв. Бяха го положили в Залата на предците предишната вечер. По време на погребението капеланът бе отправил възражение Дьо Рокфор да бъде достоен за памет и всички единодушно го бяха подкрепили. Докато слушаше речта на свещеника, Марк изведнъж прозря, че всичко, случило се през последните няколко дни, е трябвало да се случи. За съжаление бе убил двама мъже. Бе поискал прошка от Бог за първия, но след смъртта на Дьо Рокфор бе изпитал единствено облекчение.
Сега капеланът отново говореше, този път пред конклава.
— Братя, съдбата се намеси, но не така, както очакваше нашият последен магистър. Неговият път бе погрешен. Възвърнахме си Великата тайна благодарение на сенешала. Той бе избран от нашия предишен магистър да довърши търсенето. Той се изправи пред врага си, поставяйки нашето благо над своето, и успя там, където векове наред магистрите ни са се проваляли.
Марк видя как стотици глави кимат в съгласие. Никога до този момент не бе успявал да въздейства така на хората. Водил бе самотно съществуване, а проучванията с баща му, които впоследствие продължи сам, бяха единственото му приключение, поне допреди няколко дни.
Великата тайна бе извадена изпод земята предишната сутрин и донесена в абатството. Двамата с Малоун собственоръчно бяха извадили костницата и посланието.
Новият магистър щеше да реши какво да прави с тях.
Този път Марк не стоеше сред офицерите на ордена. Бе заел мястото си на обикновен брат сред тържествено смълчаните редици. Не бе избран за член на конклава, затова наблюдаваше заедно с останалите как дванайсетимата се захващат със задачата си.
— Няма съмнение как трябва да постъпим — заяви един от членовете на конклава. — Бившият сенешал трябва да бъде наш магистър. Нека бъде така.
Залата утихна.
Марк искаше да възрази, но уставът забраняваше, а той бе нарушил достатъчно от повелите му, че да му стигне за цял живот.
— Съгласен съм — каза друг член на конклава.
Останалите десетима също кимнаха.
— Значи така ще бъде — обяви онзи, който бе издигнал кандидатурата му. — Той бе наш сенешал, а сега ще бъде наш магистър.
Залата избухна в аплодисментите на четиристотин братя, изразяващи одобрението си. Започнаха да напяват.
Beauseant.
Вече не беше Марк Нел. Беше магистърът.
Всички очи се обърнаха към него. Отдели се от редиците на братята и се изправи в кръга. Пред него стояха мъже, на които отдавна се възхищаваше. Включил се бе в ордена, за да постигне онова, за което бе мечтал баща му, и да избяга от майка си. Останал бе, защото бе обикнал ордена и магистъра си.
В съзнанието му нахлуха думите на Йоан:
В началото бе Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. В него имаше живот, и животът беше светлина на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе. В света беше, и светът чрез Него стана, но светът не Го позна. Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха. А на всички ония, които Го приеха, на вярващите в Неговото име, — даде възможност да станат чеда Божии.