— За мен беше чест, върховни вожде — отговори Трр-гилаг. Докато се изправяше, внезапно усети, че езикът му премалява. Думите вече бяха казани и нямаше начин да ги върне назад. Ако се съдеше по изражението на говорителя Квв-панав, Трр-гилаг скоро щеше да изчезне като тях.
Изслушаха се още показания и говорителите се оттеглиха за обяд. И тогава се случи онова, от което се страхуваше най-много.
— Извикан сте в частния кабинет на Върховния вожд — му каза един старейшина. — Последвайте ме.
— Слушам — тихо въздъхна Трр-гилаг.
Пътуването във вагона беше самотно и дълго (всъщност не повече от половин хилядоразкрач), по пуст подземен тунел, свързващ залата на Върховния съвет с главните административни сгради на комплекса. Накрая стигнаха и отново се изкачиха на повърхността. Трр-гилаг последва старейшината до сложно украсена врата с големи дървени халки вместо обичайните звънци. Изглеждаше много стара.
— Влезте — каза старейшината. Трр-гилаг дълбоко си пое дъх, хвана древната халка и отвори вратата.
Озова се в малка дневна — без маси, само с няколко кресла. Очакваха го трима зхиррзхианци — Квв-панав, говорителят на Дхаа’рр, Хгг-спотиб, говорител на Кеера’рр, както и самият Върховен вожд. Никой не го гледаше с особено благоразположение.
— Влезте, изследовател — сухо каза Върховният вожд и посочи към редицата плодове кавра, наредени на лавицата до вратата. — Предполагам, че познавате говорителите на клановете Дхаа’рр и Кеера’рр.
— Да, върховни вожде — каза Трр-гилаг и любезно им кимна. После взе един от плодовете, разполови го с режещите ръбове на езика си и го изхвърли в контейнера за отпадъци. — С какво мога да ви бъда полезен? — попита той и избърса ръцете си в оставената до лавицата кърпа.
— Пленниците са в комплекса — каза му Върховният вожд. — Подготвят ги за разпит в медицинския център.
— Разбирам — каза Трр-гилаг. Лично той бе инструктирал лечителите да оставят другопланетяните да се оправят от шока от кацането, преди да ги преместят. Всъщност трябваше да го предупредят при подобна операция. Но като се имаше предвид ситуацията, в която се намираше, нямаше нищо чудно, че са го оставили в неведение. — Как са понесли пътуването от космодрума?
— Уведомиха ме, че са почти без сили, но метаболизмът им е стабилен — каза Върховният. — Надявам се, че след няколко стоудара ще мога да говоря с тях — добави той и погледна Трр-гилаг. — Преди това обаче говорител Квв-панав има някои въпроси за показанията ви тази сутрин.
— И по-точно, за небивалото разгласяване на секретна информация. — Гласът на Квв-панав беше заплашителен. — Искам да чуя какво знаеш за инцидента с Прр’т-зевисти на Доркас. И как си научил.
— Малко преди да напуснем Базов свят дванадесет разговарях с брат си, командир Трр-мезаз — отвърна Трр-гилаг. — Той ми каза, че резенът от фссс-органа му бил заловен, а самият Прр’т-зевисти оттогава не бил виждан. Това е всичко.
— Командир Трр-мезаз спомена ли, че този инцидент трябва да се пази в тайна?
Опашката на Трр-гилаг трепна.
— Не, говорителю.
— А по принцип приемаш ли разговорите с военни за нещо, което може да се разгласява нашироко? — продължи да настоява Квв-панав.
— В никакъв случай, говорителю — каза Трр-гилаг. — Винаги съм смятал подобна информация за поверителна и от първостепенно значение.
— И въпреки това просто я подхвърли ей така, без изобщо да се замислиш?
Трр-гилаг го погледна право в очите.
— Не мисля, че показанията пред Върховния съвет са празни приказки, говорителю.
— Съгласен съм — обади се говорителят Хгг-спотиб от креслото си, разположено от другата страна на Върховния вожд. — Всъщност позволявам си да отбележа, че мнозина говорители се питат защо е трябвало да научат за този инцидент благодарение на неволно изтърваните думи на някакъв млад изследовател. Някой може да си помисли, че Дхаа’рр се опитват да запазят жизненоважна информация само за себе си в името на личните си цели.
— Смъртта на старейшина от Дхаа’рр е личен проблем на клана Дхаа’рр — изръмжа Квв-панав. — А не клюка, която да се използва като повод за празни приказки.
Зениците за дневно виждане на Хгг-спотиб видимо се свиха.
— Да не би да искате да кажете, че членовете на Върховния съвет не правят нищо друго, освен да дрънкат празни приказки?
— Въпросът какво прави съветът няма никакво значение — рязко отговори Квв-панав. — Заседанието се наблюдаваше най-малко от две хиляди старейшини, без да се броят правителствените. И благодарение на този бъбрив млад глупак сигурно вече всички старейшини са запознати с новините.