— Дейвид, струва ми се, ясно ти дадох да разбереш, че не искам в случая да участва никой друг. Животът на дъщеря ми е единствено в твоите ръце.
— Ясно — отвърна Дейвид. — Но Джеси Куилър е…
Лекарят се изправи на крака.
— Не искам да слушам повече за Джеси Куилър или който и да е друг. Познавам адвокатите, Дейвид. Интересуват се само от парите и известността. Тук не става дума за пари или слава. Става дума за Ашли.
Младият мъж понечи да отговори, после замълча. Нямаше какво да каже. „Мога да използвам помощта на Джеси — помисли си. — Защо не ми позволява?“
— Достатъчно ясен ли съм?
Дейвид кимна.
— Да.
— Ще се погрижа за хонорара и разходите ти, разбира се.
— Не. Не искам пари.
Той го погледна, после кимна.
— Quid pro quo?4
— Quid pro quo — успя да се усмихне Дейвид. — Шофирате ли още?
— Дейвид, щом излизаш в отпуск, се нуждаеш от пари, за да можеш да живееш. Настоявам.
— Ваша воля — сви рамене той.
„Поне няма да умрем от глад по време на процеса.“
Джеси Куилър го чакаше в „Рубикон“.
— Как мина?
— Както очаквах — въздъхна Дейвид. — В отпуска съм, без заплата.
— Мръсни копелета. Как могат…
— Не ги обвинявам. Фирмата е много консервативна.
— Какво ще правиш сега?
— Какво искаш да кажеш?
— Какво искам да кажа ли? Предстои ти процесът на века. Вече нямаш служба, нямаш достъп до архиви, правна литература, факс, виждал съм и онзи стар компютър у вас. С него няма да можеш да използваш юридическия софтуер, който ти трябва, нито пък да влезеш в Интернет.
— Ще се оправя.
— Определено. В кантората ми има един празен кабинет. Там ще намериш всичко необходимо.
— Джеси, не мога…
— Можеш, разбира се — ухили се Куилър. — После ще намериш начин да ми се отплатиш. Ти винаги се отплащаш, нали, свети Дейвид? — Взе менюто. — Умирам от глад. Между другото, ти черпиш.
Дейвид отиде да се срещне с Ашли в окръжния затвор „Санта Клара“.
— Добро утро, Ашли.
— Добро утро. — Изглеждаше още по-бледа от обикновено. — Татко ме посети. Каза ми, че ще ме измъкнете от тук.
„Иска ми се да имах неговия оптимизъм“ — помисли си той.
— Ще направя всичко възможно, Ашли — отвърна предпазливо. — Лошото е, че малко хора са запознати с проблема ти. Ще трябва да им го обясним. Ще повикаме най-добрите психиатри да свидетелстват в твоя полза.
— Страхувам се — прошепна тя.
— От какво?
— Като че ли в мен живеят още двама души, а аз дори не ги познавам. — Гласът й трепереше. — Могат да вземат връх когато си поискат и аз не съм в състояние да ги спра. Толкова съм уплашена. — Очите й бяха пълни със сълзи.
— Това не са истински хора, Ашли — тихо изрече Дейвид. — Съществуват само във въображението ти. Те са част от теб. И ще се оправиш, когато се подложиш на съответното лечение.
Когато вечерта се прибра вкъщи, Сандра го прегърна и каза:
— Казвала ли съм ти някога колко се гордея с теб?
— Защото ме изгониха от работа ли?
— И заради това. Между другото, обади се господин Кроудър. Агентът на недвижими имоти. Каза, че документите били готови за подпис. Искат аванс от шейсет хиляди долара. Трябва да им кажем, че не можем да си позволим…
— Почакай! Имам толкова пари в пенсионния фонд на фирмата. Доктор Патерсън ще ни даде малко пари и може би все пак ще успеем да платим.
— Това няма значение, Дейвид. И без това няма да е добре да глезим бебето.
— Е, имам и добра новина. Джеси ще ми позволи да…
— Зная. Разговарях с Емили. Местим се в кантората на Джеси.
— Ние ли се местим?
— Забравяш, че си се оженил за помощник-адвокат. Наистина, скъпи, мога да ти бъда много полезна. Ще работя с теб, докато… — тя сложи ръка на корема си, — докато се роди Джефри, а после ще видим.
— Госпожо Сингър, известно ли ви е колко много ви обичам?
— Не. Но недей да бързаш. Вечерята е чак след един час.
— Един час не е достатъчен — отвърна й.
Тя го прегърна и прошепна:
— Защо не вземеш да се поразсъблечеш, тигре?
— Какво? — Той се отдръпна и разтревожено я погледна. — Ами… какво казва доктор Бейли?
— Докторът казва, ако не се съблечеш моментално, да те нападна.
Той се усмихна.
— Неговата дума е достатъчна.
На следващата сутрин Дейвид се пренесе в задния кабинет в петстайната кантора на Джеси Куилър.
— Откакто напусна, не сме се разширили много — обясни му Джеси. — Сигурен съм, че ще откриеш всичко. Правната литература е в съседната стая. Имаш факсове, компютри, всичко, каквото ти трябва. Ако не намериш нещо, просто питай.
— Благодаря — отвърна Дейвид. — Не мога… не мога да изразя колко съм ти благодарен, Джеси.