— Не ми казаха, че си толкова красива. Смяташ ли се за красива?
— Мисля, че съм привлекателна…
— Чух, че си имала чудесен глас. Ти как мислиш?
— Гласът ми не е школуван, но да — тя се засмя, — мога да изпея гамата.
— Казаха ми също, че рисуваш. Добра ли си?
— Струва ми се, че съм доста добра за аматьор. Да.
Той замислено я наблюдаваше.
— Имаш ли някакви проблеми, които искаш да обсъдиш с мен?
— Не мога да се сетя. Тук ме лекуваха много добре.
— Какво ще кажеш да напуснеш това място?
— Много съм мислила за това. Малко е страшничко, но в същото време съм и развълнувана.
— Мислиш ли, че там навън ще те е страх?
— Не. Искам отново да започна живота си. Имам опит с компютрите. Не мога да се върна в предишната компания, но съм сигурна, че ще си намеря друга работа.
Д-р Хойлтърхоф кимна.
— Благодаря ти, Ашли. Беше ми приятно да си поговорим.
Д-р Монтфърт, д-р Воуън, д-р Хойлтърхоф и д-р Келър се бяха събрали в кабинета на Ото Люисън. Той разглеждаше докладите им. Когато свърши, погледна към д-р Келър и се усмихна.
— Поздравления — каза. — Всички доклади са положителни. Свърши чудесна работа.
— Тя е прекрасна жена. Изключителна е, Ото. Радвам се, че отново ще започне живота си.
— Съгласна ли е да продължи лечението навън?
— Да.
Ото Люисън кимна.
— Много добре. Ще наредя да подготвят документите за изписването й. — Той се обърна към другите лекари. — Благодаря ви, господа. Признателен съм ви за помощта.
Двадесет и девета глава
Два дни по-късно я повикаха в кабинета на д-р Люисън. Там беше д-р Келър. Съобщиха й, че е свободна да се върне в дома си в Кюпъртино, където редовно щеше да се среща с одобрен от съда психиатър.
— Е, днес е голям ден — каза д-р Люисън. — Вълнуваш ли се?
— Вълнувам се, страх ме е и… не зная. Чувствам се като птичка, която току-що са пуснали на свобода. Все едно, че летя. — Лицето й сияеше.
— Радвам се, че си тръгваш, но… ще ми липсваш — каза д-р Келър.
Ашли хвана ръката му и топло отвърна:
— И ти ще ми липсваш. Не зная как… как да ти благодаря. — Очите й се насълзиха. — Ти ми върна живота.
Тя се обърна към д-р Люисън:
— Ще си намеря работа в някоя от компютърните компании в Калифорния. Ще ви съобщя какво е станало и как върви терапията. Искам да съм сигурна, че онова, което се случи, никога няма да се повтори.
— Мисля, че няма от какво да се страхуваш — увери я д-р Люисън.
Когато Ашли излезе, той се обърна към Гилбърт Келър:
— Тя е награда за много от случаите, в които не си успял, нали, Гилбърт?
Беше слънчев юнски ден и докато се разхождаше по Медисън Авеню в Ню Йорк, сияйната й усмивка караше хората да се обръщат след нея. Никога не се бе чувствала толкова щастлива. Мислеше си за прекрасния живот, който я очакваше, и за всичко онова, което щеше да прави.
Влезе в гара „Пенсилвания“, най-оживената гара в Америка, грозен лабиринт от задушни пространства и проходи. Беше пълно с народ. „И всеки има своя интересна съдба — помисли си. — Всички отиват на различни места, живеят собствения си живот, а сега и аз ще живея своя.“
Купи си билет от един от автоматите. Влакът й тъкмо пристигаше.
Качи се и намери мястото си. Изпълваше я невероятно вълнение от онова, което предстоеше. Влакът рязко потегли и започна да набира скорост. Най-после отново беше на път. И докато се носеше към Хамптън, тя тихо си затананика:
Бележка на автора
През последните двайсет години имаше десетки процеси срещу хора, които твърдяха, че страдат от раздвоение на личността. Обвиненията срещу тях бяха най-различни — убийство, отвличане, изнасилване и палеж.
Психиатрите нямат единно становище по отношение раздвоението на личността като болестно състояние. Някои смятат, че то не съществува. От друга страна, много лекари, болници и обществени организации от години лекуват пациенти с такива психични разстройства. Според някои проучвания от тях страдат от пет до петнайсет процента от пациентите на психиатричните клиники.
Статистиката на Министерството на правосъдието показва, че приблизително една трета от малолетните жертви на сексуално насилие са на възраст под шест години и че по едно на всеки три момичета е подлагано на сексуален тормоз, преди да навърши осемнайсет години.
Повечето случаи на кръвосмешение се отнасят за бащи и дъщери.