— Стар номер. Клуг проникнал в компютризирания архив на полицейското управление и потърсил там някой си Сем. После му изпратил чек за хиляда долара и писмо, че ще получи и два пъти повече, ако се вмъкне в архива и направи това и това. Сем не клъвнал, не клъвнали също някои си Макджи и Моли Ангър. Но Бебето Били Фипс клъвнал и получил втори чек, както било обещано. Двамата с Клуг дълги години са имали прекрасни делови отношения. Сега Бебето Бил кара чистак нов кадилак, пък и понятие си няма кой е Клуг и къде живее. Клуг изобщо не се е интересувал колко пари пръска — парите си той правел буквално от нищо.
Обмислях казаното. Наистина, когато си пълен с пари, можеш да направиш почти всичко, а Клуг е разполагал с предостатъчно.
— Каза ли на Озбърн за Бебето Бил?
— Изтрих този диск, както и всички сведения за твоите седемстотин хилядарки. Човек никога не знае кога ще му потрябва някой като Бебето Бил.
— Страхуваш се, че ще имаш неприятности ли?
— Целият живот е риск, Викторе. Най-добрият материал оставям за себе си. Не защото имам намерение да го използувам. Но ако някога ми потрябва и не е подръка, ще се почувствам последна тъпачка.
Тя наклони глава и очите й станаха едва забележими процепи.
— Кажи ми… Клуг е избрал от всички съседи теб, защото трийсет години си живял като най-примерно момченце. А как ти се отнасяш към онова, което правя?
— Бих нарекъл твоето поведение възторжено-аморално. Да, много си преживяла и в общи линии си честна, но тежко му който ти застане на пътя.
— Възторжено-аморално — харесва ми.
— Значи се захвана с компютрите, защото бъдещето е в тях. А никога ли не се страхуваш… как да го кажа, звучи глупаво… Няма ли според теб те да вземат власт над нас?
— Тъй мислят всички, докато сами не започнат да ползуват машини — отвърна тя. — Не можеш да си представиш колко са глупави. А това, в което наистина вярвам, е, че властта ще принадлежи на хората, които могат да подчинят компютрите. Те вече завладяват властта, затова и аз…
— Не това имах предвид. Не се изразих точно.
Тя се намръщи.
— Клуг много се е интересувал от един проблем: постоянно е следил какво се прави в лабораториите за изкуствен интелект и се е занимавал с неврология. Мисля, че се опитвал да намери нещо общо…
— Между човешкия мозък и компютъра?
— Не съвсем. Той си представял компютрите като неврони. Като мозъчни клетки. — Тя посочи своята машина. — Това тук е толкова далеч от човешкия мозък, колкото звездите от нас. Компютърът не може да обобщава, да прави изводи, да изобретява. При добро програмно осигуряване се създава впечатлението, че прави нещо такова, но това е само илюзия. Някои си въобразяват, че когато създадем компютър, в който има толкова транзистори, колкото неврони има в човешкия мозък, у машината ще се появи съзнание. Според мен това е пълна дивотия. Транзисторът не е нервна клетка, квинтилион транзистори с нищо не са по-добри от дузина. Вероятно Клуг е бил на това мнение и е търсил общи свойства между невроните и еднобайтовите компютри. Затова в къщата му има толкова много боклук — разните „Треш-80“, „Атари“, „TI“, „Синклери“. Самият той е свикнал на по-мощни машини, за него това са играчки.
— И какво е разбрал?
— Струва ми се — нищо. Осембитовата машина е доста по-сложна от неврона и въпреки това нито един компютър не може да се сравнява с човешкия мозък. Ако изобщо трябва да ги съпоставяме. Да, „Атари“ е по-сложна от неврона, но е глупаво да се сравняват — все едно да сравняваш посока с разстояние или цвят с маса. Но има една обща черта.
— Кое?
— Връзките. Пак е различно, но принципът е един и същ. Невронът е свързан с множество други неврони. Тези връзки са трилиони и импулсите по тях определят кои сме, какво мислим и какво помним. С помощта на ето този компютър аз мога да се свържа с милиони други. Тази информационна верига е по-всеобхватна от човешкия мозък, тя съдържа повече данни, отколкото цялото човечество е способно да усвои за милион години. Тя се простира от „Пайъниър-10“, който сега е някъде около Плутон, до всеки дом, където има телефон. С помощта на машината можеш да събереш тонове сведения, които някога и някъде са събирани, но към които никой не е поглеждал поради липса на време. И точно това е интересувало Клуг. Старата идея за „критичната компютърна маса“, когато компютърът ще се сдобие със съзнание. Тази идея обаче той е разглеждал от нов ъгъл. Може би са важни не възможностите на отделните компютри, а техният брой. Някога бяха хиляди, сега са милиони. Има ги дори в автомобилите и ръчните часовници. Във всеки дом има по няколко — от простия таймер на микровълновата печка до видеоигрите и компютърните терминали. Клуг се е опитвал да разбере дали може по този начин да се набере критичната маса.