— Фрида?! Боже мой, Лизи.
Ръката му обгърна раменете й и синята рокля се нагъна. Очите й се пълнеха със сълзи, които се стичаха по бузите й.
— Да, знам. — Тя преглътна мъчително и избърса нос с китката си.
Едва сега той се обърна към Хусейн.
— Не трябва да вярвате на всичко, което онази жена ви казва. — Приятното му лице беше добило сурово изражение. — Впрочем, защо точно тя го е идентифицирала?
В стаята се появи Брайънт и застана до Хусейн. Тя усети миризма на цигари и разбра, че е пушил, преди да влезе. Той мразеше моменти като този.
— Съжалявам — отвърна Хусейн, — но има въпроси, които трябва да ви зададем и колкото по-скоро го направим, толкова по-добре за разследването.
Гледайки към семейство Расън, тя се запита дали осъзнаваха какво точно им говори. Брайънт вече държеше бележника си.
— Преди всичко, бихте ли ни казали пълното име на брат си, рождената му дата и настоящия му адрес, а също и кога го видяхте за последен път?
Когато си тръгнаха от дома на семейство Расън, се беше стъмнило, но все още беше топло и въздухът приятно галеше кожата им.
— Какво знаем до този момент? — попита Хусейн, качвайки се в колата.
Брайънт отхапа голямо парче от сандвича, който си беше купил. Риба тон с майонеза, помисли си Хусейн — той обикновено си вземаше такъв или пиле с песто.
— Знаем — продължи тя, без да изчака отговора му, — че Александър Холанд е бил на четиридесет и две години и че се е занимавал с преподавателска и научна дейност в областта на неврологията в университета „Кинг Джордж“. Върнал се е от Съединените щати преди две години след кратък престой там. Живеел е в апартамент недалеч от Каледониан Роуд.
Тя извади ключа, който Лизи Расън им беше дала.
— Знаем още, че е живял сам. Че не е имал постоянна приятелка, доколкото е известно на сестра му. Че го е видяла за последно преди единайсет дни, в понеделник, на девети юни, когато е изглеждал както обикновено. Че гърлото му е било прерязано от ляво на дясно, което предполага, че убиецът му е човек, който си служи с дясната ръка. И че тялото му е било намерено в Темза. Не е известно от кое място е бил хвърлен в реката. Предполага се, че е бил мъртъв поне от седмица, т. е. е убит в границите между десети юни или късно вечерта на девети и петък, тринайсети юни.
— Фатално число за някои — подхвърли Брайънт.
Хусейн не обърна внимание на репликата му.
— Знаем, че беше намерен в петък, на двайсети юни. И че по думите на сестра му е имал много приятели и никакви врагове. Последното очевидно не е вярно.
Хусейн протегна ръка и Брайънт й подаде сандвича си. Тя отхапа от него и му го върна. Телефонът й вибрираше в джоба, но тя не го извади: най-вероятно беше някоя от дъщерите й, а това щеше да я разсее и да я накара да се чувства виновна.
— Нещо друго? — продължи тя.
Те не харесват особено Фрида Клайн.
4
— Очаквах да видя нещо по-различно — въздъхна Брайънт.
— Изглежда, си разочарован — каза Хусейн.
Хусейн и Брайънт бяха в апартамента на Санди Холанд. Краката им бяха обути в калцуни, а на ръцете си бяха сложили латексови ръкавици.
— Мислех си, че ще има кръв — отвърна той. — Следи от борба. Но няма нищо такова. Жилището изглежда така, сякаш е излязъл по работа.
Хусейн поклати глава.
— Ако убиеш някого в собствения му дом, най-лесно е да го оставиш там. Опиташ ли се да изнесеш трупа, поемаш твърде голям риск.
— А не смятате ли, че може да е бил убит тук и след това убиецът да е почистил всичко?
— Възможно е — каза Хусейн, но в гласа й се прокраднаха нотки на съмнение. — Криминолозите ще кажат. На мен жилището ми изглежда непокътнато.
Двамата бързо обходиха апартамента. Той заемаше последните два етажа на сградата. Имаше дневна с два големи прозореца и тясна кухня в съседство, а също и малък кабинет; на горния етаж имаше спалня и тераса на покрива, която гледаше към покривите на други сгради и към строителни кранове.
Във всяка от стаите имаше лавици с книги. Брайънт извади един дебел том, отвори го и направи гримаса.
— Дали е изчел всичко? Не разбирам нито дума от текста.
Хусейн тъкмо щеше да му отговори, когато телефонът й иззвъня. Тя вдигна и Брайънт забеляза как по лицето й се изписа отначало раздразнение, после изненада, а накрая тревога.
— Да — каза Хусейн. — Да, тръгвам веднага.
Тя затвори телефона и постоя замислено. Като че ли беше забравила къде се намира.
— Лоши новини? — обади се Брайънт.
— Не знам — отвърна бавно Хусейн. — Отнася се за жената, която идентифицира трупа: Фрида Клайн. Регистрирана е в информационната система. Преди две седмици се е обадила за изчезнало лице.