Той мигновено забрави за жената и се съсредоточи върху екрана. Четиримоторният турбовитлов самолет носеше радар, който беше насочен напред и настрани. Страничният радар бе засякъл голям предмет във водата на около двайсет мили на север.
От 1912 година, когато бяха създадени специалните патрули за наблюдение и засичане на айсберги, за да се предотвратят нови нещастия като това с „Титаник” досега много неща се бяха променили. Въпреки технологичния напредък обаче засичането на айсберг все още си беше повече изкуство, отколкото въпрос на наука.
Мъжът пред радара се опита да прецени дали предметът е айсберг или рибарска лодка на котва. Плавно движение на обекта щеше да означава плавателен съд. Предметът, привлякъл вниманието му, почти не помръдваше. Опитното око на мъжа забеляза на радара сянка там, където от по-далечната страна на предмета нямаше радиолокационно ехо – феномен, който подсказваше, че обектът е по-висок от кораб.
Айсберг.
Той уведоми пилота за обекта и за местоположението му и самолетът се отклони на север.
Мъглата, надвиснала над океана, им пречеши да установят зрителен контакт до последната минута. Самолетът се спусна на стотина метра над водата. Мъглата изтъня и се показа айсберг с висок тесен ръб от единия край. Мъглата отново се сгъсти, но този кратък поглед им беше достатъчен.
Самолетът изпрати данните за айсберга в оперативния център на Ледения патрул в Гротън, Кънектикът. Там компютър определи вероятната посока на движение на айсберга и от центъра излъчиха радио-предупреждение към корабите, плаващи в този район. Съобщението беше засечено от един от самолетите на „Бийч Супер Кинг” на „Пръвиншъл Еърлайнс”, който патрулираше край Гранд Бенкс след подписан договор с офшорна петролна копмания.
Двумоторният самолет се насочи към мястото със съобщените координати. Мъглата се вдигаше и самолетът намери мишената без проблеми. Няколко пъти мина ниско над нея и пилотът потвърди по радиото, че я е видял. После изпрати информацията на всички петролни платформи и съдове наоколо.
„Лейф Ериксон” плаваше, без да бърза. Но когато спешното съобщение пристигна двата дизелови двигателя от по десет хиляди конски сили незабавно напрегнаха мускули и с шум и трясък показаха на какво са способни. Корабът полетя напред като ченге на мотоциклет, хукнало след шофьор с превишена скорост, и остави след себе си разпенена следа в сивото море.
Остин беше на мостика и разглеждаше задълбочено една карта заедно с Дзавала, когато предупреждението се разнесе от радиоговорителя.
– Нашият изчезнал Моби? – обърна се Остин към капитана.
– Може би – отвърна Доуи. – Описанието съвпада. Скоро ще разберем.
Доуи заповяда да увеличат скоростта. Около устремения напред нос на кораба се заизвиваха пухкави късове мъгла. Само след минути видимостта почти изчезна и „Лейф Ериксон” се оказа обгърнат от плътна мъгла. Корабът продължи напред като разчиташе единствено на електронните си очи.
Капитанът постоянно следеше екрана на радара и от време на време даваше команди на рулевия да промени курса. Корабът едва-едва пълзеше и напрежението на мостика беше по-гъсто от мъглата навън. „Лейф Ериксон” се движеше през обитаваните от духове води близо до гроба на „Титаник”. Въпреки електрониката, която можеше да засече лодка-играчка в дъждовна локва, сблъсъците на кораби с лед не бяха необичайни и понякога се оказваха фатални.
Капитанът изсумтя, вдигна очи от екрана и ухилен попита:
– Казвал ли съм ви с какво нюфитата отблъскват комарите?
– С ловджийска пушка – предположи Джо.
– Комарът ще се гътне, ако простреляш фаровете му за приземяване – пробва се и Остин.
– Значи тая сте я чували. Нямайте грижа, от вас ще излязат нюфита.
Напрежението намаля и капитанът отново насочи вниманието си към екрана на радара.
– Мъглата се е вдигнала малко. Внимавайте. Всеки момент ще го видим.
Остин огледа сивотата наоколо.
– Имаме си компания – каза той, разчупвайки тишината на мостика, която можеше да съперничи на тишината в катедрала.
Пред тях като в сън се извисяваха призрачните очертания на огромен айсберг. Само след секунди ледената планина изпълни пространството пред тях. В единия си край айсбергът се извисяваше рязко нагоре и образуваше огромна кула, висока колкото петнайсететажна сграда. Един слънчев лъч прониза мъглата и айсбергът заблестя като снежнобял чаршаф. Капитанът тупна Остин и Дзавала по гърбовете.
– Вадете харпуните, момчета! Открихме Моби-берг!
Той погледна запленен огромния айсберг.