В началото капитанът помисли, че Хуан е пленник, но после видя пистолета в ръката му. Филипинецът забеляза смайването на лицето на Ланге и устните му се извиха в усмивка, която разкри дупката между зъбите му. Хуан беше съучастник на пиратите. Ето защо са успели толкова бързо да установят контрол върху кораба. Ето и откъде знаеха името му. Хуан навярно ги бе завел право в машинното.
Един от мъжете се запъти към контролното табло и бутна рулевия настрана.
– Какво правите? – възкликна Ланге.
Мъжът въведе някакви координати в корабния компютър – цифри, които гледаше от лист хартия. Капитанът видя, че мъжът поставя кораба на автопилот. След като приключи със задачата си, пиратът изръмжа:
– Вие и другите! Долу на палубата!
Ланге вирна ядосано масивната си брадичка, но изпълни заповедта и нареди на останалите от екипажа да направят същото. Студеният вятър, който вилнееше на откритата палуба, нахлу през лекото яке на капитана, но гледката, която се откри пред очите му, и бездруго щеше да го смрази: въоръжени мъже водеха нанякъде останалата част от екипажа. Изглежда, още един от филипинските моряци помагаше на похитителите, също като Хуан.
Въоръжените мъже отведоха уплашената група от екипажа до кърмата. Там ги чакаше друга група пирати, събрани около предмет, висок колкото човек. Предметът беше увит в брезент и стегнат с дебело въже.
Очите на Ланге се стрелнаха към пирата, който оглеждаше възлите на въжето. Беше висок – със сигурност над метър и осемдесет, и в сравнение с него другите похитители приличаха на джуджета. Ръцете му изглеждаха прекалено дълги дори за силното му тяло. Мъжът се обърна и погледна Ланге с ангелски очи. Лицето му беше открито.
– Проявихте разум, като изпълнихте нарежданията ми, капитане – каза мъжът.
Ланге разпозна гласа, който го бе предупредил да не праща сигнал за бедствие. Тонът беше толкова дружелюбен и сърдечен, че звучеше нереално.
– Кой сте вие? – попита капитанът. – Какво правите на кораба ми?
– Твърде много въпроси задавате – поклати глава мъжът. – Не разполагаме с време за обяснения.
Капитанът опита друга тактика.
– Ще ви съдействам. Само не наранявайте екипажа ми.
Устните на мъжа, толкова меки, че приличаха на устни на изкусителна жена, се разтегнаха в усмивка.
– Не се притеснявайте. Ще оставим и вас, и този кораб така, както ви намерихме.
Ланге не беше глупак. Фактът, че мъжът беше решил да покаже лицето си, означаваше, че не се бои, че по-късно може да бъде разпознат. Мъжът кимна на един от нападателите и пиратът опря дулото на оръжието си в гърба на капитана. Нареди му да легне по очи на палубата. Целият екипаж го последва. Някой здраво завърза ръцете и краката му.
– Ами жената? – обърна се Хуан към мъжа с бебешкото лице. – Какво да правим с нея?
– Каквото искаш – отвърна мъжът. – Тя ни създаде твърде много неприятности. Каквото и да правиш, направи го по-бързо.
После като че ли изгуби интерес към въпроса и насочи вниманието си към увития в брезент предмет.
Хуан погали дръжката на ножа, увиснал от колана му, и тръгна по палубата да изпълни мрачната си задача. Вървеше бързо и предвкусваше удоволствието. Дни наред беше наблюдавал Карина, опитвайки се да си представи как изглежда тялото ѝ, скрито под катовете дрехи. Облиза устните си, като си спомни меката топлина на гъвкавото женско тяло, което пренесе преди малко в контейнера. Разполагаше само с няколко минути, но беше достатъчно, за да ѝ покаже какво означава истински мъж, преди да я убие.
Хуан се затича, хвърли поглед към морето и сепнат видя от мъглата да се показва надуваема лодка с двама мъже, която летеше към „Оушън Адвенчър”.
Филипинецът се зачуди дали да не извика помощ, но тогава нямаше да има достатъчно време за жената. Похотта надви здравия разум. Щеше сам да уреди въпроса.
Приклекна и тръгна по палубата. Лодката сякаш се бе устремила към някаква точка между корабите. Филипинецът извади ножа, легна по корем на палубата като крокодил, очакващ плячката си, и се загледа в лодката, която приближаваше.
Денят обещаваше да бъде много специален.
1 Сигнал за бедствие по радиостанция – Б. пр.
11.
Гумената лодка с плоско дъно подскачаше по вълните и се тресеше така, че зъбите на двамата мъже в нея тракаха. Дзавала можеше да спре подскоците, които приличаха на изскачане на риба от водата, ако намали скоростта, но тогава щяха да изостанат от контейнеровоза.