– Секси артишок?
Стокър отвори една папка с копия на стари ръкописи.
– Европа през шестнайсети век. Само мъжете имат право да ядат артишок, за който се смята, че увеличава сексуалната мощ.
Отвори друга папка и я разтръска. От нея изпадна снимка на млада и хубава блондинка по бански костюм.
– Мерилин Монро, 1947 година, първата Кралица на артишока в Калифорния.
Анджела вдигна кутията от количката, остави я на масата и издуха от лицето си кичур дълга руса коса.
– Нямам търпение да видя филма „Артишок”.
– Ще ви подаря билет за премиерата.
Анджела се усмихна и му каза да ѝ съобщи, когато свърши с папките. Стокър отвори кутията и се зарови в съдържанието ѝ.
Ако трябваше да е честен, писането на книги за стоки за широко потребление не беше най-любимото му занимание, но заплащането не беше лошо, пътуванията понякога бяха доста интересни, а освен това покрай тези книги хората научиха кой е той. А и докато пишеше, не му се налагаше да преподава, за да си плаща сметките. Реши, че що се отнася до предмета на книгата му, артишокът е за предпочитане пред кумквата1.
Беше дошъл в библиотеката на Американското философско общество, за да потърси малко известни анекдоти, които могат да освежат една иначе скучна тема. Сградата в джорджиански стил, в която се намираше библиотеката, съвсем близо до Залата на независимостта във Филаделфия, беше едно от най-големите хранилища на документи в страната от шестнайсети век до наши дни.
Обществото бе основано през 1745 година от Бенджамин Франклин. Той и приятелите му искали да направят Съединените щати независими в областта на производството, транспорта и селското стопанство. Първите членове на обществото били лекари, адвокати, свещеници и занаятчии, както и президентите Джеферсън и Вашингтон.
Стокър продължи да рови из кутията. Внезапно пръстите му докоснаха нещо твърдо. Той извади плик, в който имаше кутия, покрита с кожа в кафяво и златисто. Вътре имаше дебел куп листове, привързани с черна панделка, която някога е била подпечатана с восъчен печат. Восъчният печат беше разчупен. Стокър развърза панделката и махна първия празен лист. Отдолу се показаха листове, пълни с думи, написани със сбит ръкописен почерк. Това беше трактат за култивиране на артишока.
В съдържанието нямаше нищо вълнуващо – скучно изреждане на фази на растеж, торове и време за прибиране на реколтата. Тук-таме по страниците имаше рецепти. На един от листовете се виждаха множество хиксове, вълнообразни линии и няколко думи на непознат език. Най-отдолу в купа имаше дебел картон, надупчен от десетки малки правоъгълни дупки.
Помощник-библиотекарката тъкмо минаваше покрай масата на писателя с купчина книги. Той ѝ махна да се приближи.
– Нещо интересно ли намерихте в тази кутия? – попита тя.
– Не знам доколко е интересно, но със сигурност е старо.
Анджела огледа кутията, покрита с кожа, а после прегледа всички листове, от най-горния до най-долния. Почеркът ѝ изглеждаше познат. Тя отиде до лавиците и се върна с книга за Американската революция. Отвори я на една снимка на Декларацията на независимостта и сложи един от листовете до страницата. Приликата между плавния стегнат почерк на двата документа беше забележителна.
– Случайно да забелязвате нещо? – попита Анджела.
– Почеркът е същият – отговори Стокър.
– Така и трябва. Двата документа са написани от един и същ човек.
– Джеферсън? Не може да бъде!
– Защо? Джеферсън е бил земеделец, учен и човек, който е поддържал архивите си много грижливо. Погледнете тук, в ъгълчето на заглавната страница. Тези малки буквички са „Т Д”.
– Страхотно! В темата няма кой знае какво, което да заинтересува обикновения читател, но си заслужава да посветя поне няколко абзаца на това, че трактат на Джеферсън за артишока се е озовал на едно и също място с всички тези други писаници.
Анджела сбърчи чело.
– Сигурно се е озовал тук по погрешка.
– Как е възможно някой да класифицира грешно оригинален документ на Джеферсън?
– Системата ни за архивиране е изключително добра. Но тук имаме осем милиона ръкописи, както и над триста хиляди тома и подвързани периодични издания. Предполагам, че някой е видял заглавието, но не е забелязал кой е авторът на трактата и затова го е напъхал при другите материали за земеделието.
Той ѝ подаде диаграмата.