– Добре – прие Евънс, затвори и се обърна към Де Врис: – В момента Ханк е зает. Ще се срещна с него следобед.
Де Врис стана и протегна ръка.
– Благодаря – каза той. – Ако някога ви потрябва нещо от АНС, сигурен съм, че и ние ще проявим същата отзивчивост. По-късно днес ще ви се обадя.
След като Де Врис си тръгна, Евънс погледна към затворената врата, въздъхна и взе документите на Джеферсън. Прехвърлянето на отговорността си имаше рискове. Докато излизаше от кабинета си помисли, че трябва да внимава с тази неприятна работа.
Дъглас беше дружелюбен афроамериканец на петдесет и няколко години. Кръглото плешиво петно на главата му придаваше вид на монах с тонзура. Беше завършил история в университета „Хауърд”, където се бе представил блестящо. Рафтовете в кабинета му бяха отрупани с книги, побрали историята на хомо сапиенс от кроманьонците до двайсет и първи век.
Той беше един от най-уважаваните хора в отдела. Дипломатическите му умения бяха подкрепени от практически знания, тъй като бе прекарал няколко години в Близкия изток. Беше експерт по политиката и религията в района – две неща, които често се преплитаха – и говореше иврит и арабски.
Евънс бе открил начин да говори с шефа си, без да се излага: присмеха. Той влезе в кабинета на Дъглас и изду бузи.
– Няма да повярваш какъв разговор проведох току-що.
После преразказа сравнително точно срещата си с Де Врис. Дъглас слушаше внимателно, докато Евънс се стараеше да се представи като жертва на сблъсък със смахнат професор. После поиска да види папката, донесена от Де Врис, и в продължение на няколко минути разглежда страниците.
– Да видим дали съм разбрал какво казва твоят професор – проговори най-после той, след като прочете последната страница. – Един разбивач на кодове от АНС е дешифрирал тайна кореспонденция между Томас Джеферсън и Мериуедър Луис. В този материал е изложено предположението, че финикийците са стигнали до Северна Америка.
Евънс се ухили.
– Извинявай, че ти губя времето. Реших, че ще ти се стори забавно.
Дъглас обаче не се усмихна. Взе копието на проекта на градината за артишок и се загледа в странните думи. После отново прочете преводите, направени от професора, приятел на Джеферсън и изрече първата дума на глас.
– „Офир”.
– Видях. Какво означава това?
– Офир е легендарното място, където според Библията са се намирали мините на цар Соломон.
– Винаги съм мислил, че тези мини са измислица – призна Евънс.
– Може и така да е – съгласи се Дъглас. – Но факт е, че по време на царуването си Соломон е успял да придобие огромни количества злато. Отговорът на въпроса откъде е дошло това злато винаги е бил загадка.
– Ако се съди по това, което казваш, както и на тези документи, Джеферсън е вярвал, че Офир се намира в Северна Америка. Това не ти ли звучи налудничаво?
Дъглас не отговори. Прочете втория превод.
– „Свещена реликва”.
– Лудостта продължава. Какво би трябвало да означава това?
– Не съм сигурен. Най-свещената реликва, свързана със Соломон, би трябвало да е Ковчегът на завета.
– Значи казваш, че библейският предмет на Джеферсън е кивотът?
– Не е задължително. Свещената реликва би могла да бъде и чорапът на Соломон – Дъглас се заигра с една химикалка. – Боже, в такива моменти ми се иска да можех да попуша от лулата си.
– Какво има, Ханк? Джеферсън или не, това за кивота звучи като приказка. Най-вероятно няма нито една вярна дума.
– Няма значение дали е вярно или не – отговори Дъглас. – Важни са единствено символите.
– Не разбирам. Какъв е проблемът?
– Това си е чиста беда, откъдето и да го погледнеш. Помниш ли какво се случи на Храмовия хълм през 1969-а и после през 1982-а?
– И още как. Един австралийски религиозен фанатик подпали джамията на храма. А по-късно арестуваха една религиозна група, която смяташе да го взриви.
– Какво щеше да стане, ако бяха успели да унищожат сградите на хълма, за да разчистят място за строежа на третия Соломонов храм?
– Действията им биха могли да предизвикат силна реакция, ако се изразя най-меко.
– А сега си представи реакцията, ако използват откриването на свещената реликва на Соломон като оправдание да построят нов храм, и си представи, че реликвата се намира в Съединените щати.
– Като се има предвид колко параноични са хората в тази част на света, някои биха казали, че това е нов американски заговор срещу исляма.
– Точно така. Съединените щати ще бъдат обвинени, че заговорничат да очистят Храмовия хълм от мюсюлманско присъствие. Всички екстремисти от всяка световна религия ще се окажат въвлечени в тази каша.