– Можем, разбира се – отговори Остин. – Но корабът се намира в международни води и дори ако Бреговата охрана се намеси, в най-добрия случай ще приберем само дребните риби. Искам мозъка, замислил плана за нападението.
– Ще продължа да душа. Между другото, как се чувстваш?
– Малко съм скован, но инцидентът ми даде добър урок.
– Че ако видиш мъже с пистолети, трябва да стоиш настрана?
– Не. Че трябва да се движа по-бързо. Обади ми се, ако разбереш нещо, преди да заминеш за Истанбул.
Някой почука на вратата.
– Трябва да вървя – каза Остин. – Някой дойде.
– Компания ли си имаш?
– И то от най-хубавата. Ciao!
Дзавала моментално проумя връзката с Италия.
– „Чао”? Ей…
– Buona notte2, Джо! – каза Остин, подсмихна се, затвори телефона и тръгна към вратата.
Карина Мечади го чакаше на стъпалата. Тя вдигна бутилката с вино, която държеше в ръка.
– Мисля, че имам резервация за тази вечер.
– Масата ви е готова и ви очаква, синьорина Мечади.
– Казахте, че няма да е официално. Надявам се, че съм облечена подобаващо за случая.
Карина носеше дънки с избродирани цветя и тюркоазена блуза без ръкави. Дрехите подчертаваха женствените ѝ извивки по най-съблазнителния начин.
– Дори да бяхте кралица, пак не бихте могли да се облечете по-добре – увери я Остин.
– Благодаря – измърка Карина и го огледа със същия преценяващ поглед. Той носеше бели шорти, които подчертаваха загорелите му мускулести крака, а широките му рамене изпъваха копринената риза с щампи на цветя. – А вие сте направо ослепителен в тази риза.
– Благодаря! Елвис Пресли носеше същия модел във филма „Сини Хаваи”. Влизайте!
Карина влезе в къщата и огледа мебелите от тъмно дърво в колониален стил, подчертани от белите стени, на които висяха картини от местни художници, които Остин обичаше да колекционира. Имаше няколко старинни океански карти, корабостроителни инструменти, снимка на платноходката на Остин и макет на хидроплана му, който сякаш се носеше над водата.
– Мислех, че на стените ще има стари котви и препарирани риби-меч. Може би и някой шлем за гмуркане или бутилки, в които има модели на корабчета.
Остин се засмя гръмко.
– Навремето пиех маргарита в един бар в Кий Уест, където ходеха предимно гмуркачи. Напълно отговаряше на описанието ви.
– Знаете какво имам предвид – усмихна се Карина. – Работите за най-голямата океанографска агенция в света. Очаквах да видя повече доказателства за любовта ви към морето.
– Предполагам, че в дома ви в Париж няма много неща, които да подскажат на някой непознат какво работите.
– Имам няколко репродукции на класически творби на изкуството, но останалата част от обзавеждането е доста традиционна – отговори тя и направи пауза. – Разбирам какво имате предвид. Наистина е здравословно човек да се поотдалечи от работата си.
– Не съм готов да се преместя в Канзас, но морето е много властна любима. Затова навремето капитаните обикновено си строели къщи навътре в сушата.
– Въпреки всичко тук е много хубаво.
– Не вярвам от „Аркитекчъръл Дайджест” да пожелаят да го снимат, но е прекрасно място за отдих на сушата и един стар морски вълк може спокойно да си отдъхне тук между две задачи. Когато го купих, имаше належаща нужда от ремонт, но беше край реката, а освен това се намира близо до Лангли.
Карина бързо схвана връзката с Лангли.
– Работили сте в ЦРУ?
– Подводно разузнаване, такива работи. Основно шпионирахме руснаците. Дейността ни приключи с края на Студената война. Тогава постъпих в НАМПД, където работя като инженер.
Макар че го отричаше, любовта на Остин към морето се виждаше ясно, макар и дискретно в лавиците край стените, отрупани с книгите за морски приключения от Джоузеф Конрад и Херман Мелвил. Имаше десетки книги по океанология и история на океаните. Най-изтърканите томове бяха посветени на философията. Карина издърпа една книга, която очевидно бе прелиствана многократно.
– Аристотел? Доста тежко четиво – отбеляза тя.
– Трудовете на великите философи ми осигуряват цитати, които ме правят да изглеждам по-умен, отколкото съм.
– Не е само заради духовитостите. Тези книги са били четени много често.
– Много сте наблюдателна. Ще използвам една аналогия от мореплаването: мъдростта в тези страници ме държи закотвен, когато се нося по съмнителни води.