– Значи статуята е автентична?
Саксън кимна.
– Предполагам, че са я създали някъде около 850 г. пр. Хр, когато Финикийската империя се е намирала в апогея си.
– Иглата на компаса сякаш сочи на изток и на запад.
Саксън вдигна вежди.
– Какво друго виждате?
Остин огледа бронзовото лице. Носът изглеждаше така, сякаш се бе сблъскал с ковашки чук. С изключение на тази повреда статуята беше сравнително добро изображение на млад мъж с брада на масури. Това, което Остин отначало помисли за усмивка, може и да беше гримаса. Очите бяха присвити. Остин застана зад статуята и огледа вдигнатата ръка.
– Мисля, че гледа към слънцето, сякаш измерва с квадрант5.
Саксън се подсмихна.
– Направо сте ужасяващ, приятелю.
Обективът на камерата сочеше към корема на статуята, където върху пояса се повтаряше един и същ мотив – хоризонтална линия, в двата края на която имаше обърнат навътре символ, подобен на буква „Z“.
– Това го имаше в книгата ви.
Остин беше съсредоточен върху детайла и не забеляза стреснатото изражение, което се появи на лицето на Саксън.
– Точно така! Според мен символизира кораб от Тарсис.
– Открили сте подобни мотиви в Южна Америка и Светите земи.
В сивите очи на Саксън проблесна лукавство.
– Клеветниците ми твърдят, че е съвпадение.
– Те са варвари – успокои го Остин.
После огледа кръглия медальон, който висеше на врата на фигурата. На него имаше гравирана конска глава, както и палмово дърво с оголени корени.
– Това го имаше в книгата ви. Коня и палмата.
– Конят е символ на Финикия, а дървото символизира създаването на нова колония.
Остин прокара пръсти по няколкото издатини под палмата, като слепец, който чете брайлово писмо.
Един женски глас прекъсна въпроса му още преди да го е задал:
– Как се озовахте тук?
Карина стоеше на прага с изненадано изражение на лицето.
Саксън се опита да разсее гнева в погледа ѝ с усмивка.
– Не ви обвинявам, че сте сърдита, госпожице Мечади. Моля ви, не си го изкарвайте на пазача. Показах му документите си от Клуба на изследователите. Между другото, истински са.
– Дори да сте си ги татуирали отзад, не ми пука! – тросна се Карина. – Откъде разбрахте, че статуята е тук?
– Имам източници, които знаят, че се интересувам от нея.
Тя се приближи към триножника.
– По време на обиколката ще продаваме книга със снимки на тази статуя. Нямате право да я снимате без разрешение.
Саксън погледна покрай Карина и изражението му рязко се промени. Усмивката му изчезна. Той оголи зъби като разярен питбул и изръмжа една-единствена дума:
– Балтазар!
Магнатът току-що бе минал през вратата. Зад него вървеше млад мъж, който носеше кожено куфарче. Балтазар се запъти към Карина.
– Много се радвам да ви видя отново, госпожице Мечади!
После протегна ръка към Саксън.
– Виктор Балтазар. Мисля, че не съм имал удоволствието.
Ръката на Саксън остана на място.
– Тони Саксън. Опитахте се да купите един кораб, който си бях построил с намерението да преплавам Тихия океан.
– О, да! – потвърди Балтазар, без да се впечатлява от обидата. – Исках да го подаря на един музей. Чух, че бил изгорял до ватерлинията. Много жалко.
Саксън се обърна към Карина:
– Извинявам се, госпожице Мечади. Надявам се, че ще си спомните разговора ни в посолството.
Той сгъна краката на триножника и го вдигна на рамо. След като отправи последен яростен поглед към Балтазар, се запъти към вратата и напусна склада.
Карина раздразнено поклати глава.
– Съжалявам, ако съм прекалила. Никога не съм срещала по-вбесяващ човек. Е, добре, стига сме говорили за него. Кърт, искам да се запознаеш с Виктор Балтазар, чиято фондация спонсорира обиколката.
– Много се радвам да се запознаем, господин Остин. Госпожица Мечади ми разказа за ролята, която сте играли при отблъскването на нападението. Благодаря ви за спасяването на тази забележителна млада дама и опазването на колекцията.
– Карина ми разказа за щедростта на фондацията ви – отвърна любезно Остин.
Балтазар омаловажи комплимента с махване на ръка и насочи вниманието си към статуята.
– Най-после. Навигатора! Наистина забележително. Решението ви да го превърнете в централен експонат на тази изложба е достойно за възхищение, госпожице Мечади.
– Той беше естественият избор – отговори Карина. – Въпреки щетите по лицето от него се излъчва достойнство и интелигентност. А също така и загадъчност.
Балтазар кимна.
– Какво мислите за нашия ням приятел, господин Остин?