– Клъвна! – извика той.
Нави макарата и измъкна от водата костур, дълъг осемдесет и един сантиметра. След като го измери, го хвърли обратно. Гамей бързо хвана седемдесет и един сантиметров. Отново метнаха рибата през борда. Продължиха един след друг да ловят костури приблизително с тази големина, преди пасажът да се отдалечи. Тогава се преместиха на друго място, където заниманието им се оказа също така продуктивно.
Водеха записки и тъкмо бяха излезли наравно, когато Траут почувства остро дърпане на кордата, което едва не му откъсна ръката. Сега щеше да я победи. Смътно чу звъна на телефон и не му обърна внимание. Гамей вдигна телефона до ухото си и след миг му съобщи:
– Кърт иска да говори с теб.
Траут задърпа кордата като обсебен от зъл дух. Близо до повърхността проблесна сребристото тяло на огромна риба. По дяволите! Беше голяма като кит! Той се помъчи да се съсредоточи.
– Кажи му да почака – викна през рамо.
– Не може – отговори Гамей. – Двамата с Джо са на път за Турция.
Турция ли? По последни сведения Остин и Дзавала бяха отпрашили към Нюфаундленд. В този миг Траут загуби нишката на мисълта си… както и рибата. Кордата се отпусна. О, по дяволите! Той стана, подаде въдицата на Гамей и взе телефона.
– Надявам се, че не съм прекъснал нещо – каза гласът на Остин.
– Не – отвърна Траут и отправи безутешен поглед към вълничките на мястото, където за последно видя огромния костур. – Какво става, Кърт?
– Можеш ли да създадеш компютърен модел за възстановка на едно пресичане на Атлантика? Знам, че задачата е доста сложна.
– Ще се опитам – отвърна Траут. – Ще ми трябва дата. Мога да включа теченията, времето и скоростта, ако разполагаме с тези данни.
– Всъщност не разполагаме с почти нищо. Става въпрос за финикийски кораб. Пътуването се е осъществило някъде около 900 г. пр. Хр.
Траут беше повече заинтригуван, отколкото обезсърчен.
– Кажи ми нещо повече – подкани го той.
– Изпратих ти пратка по специален куриер. Вече трябва да е пристигнала. Той ще обясни всичко. Спешно е. При първа възможност ще ти се обадя. Чао!
– Какво става? – попита Гамей, след като Траут затвори.
Той обясни искането на Кърт. Трябваше да отложат риболова за друг ден. Траут се взря с копнеж във втори облак от кръжащи морски птици.
– Жалко за оная риба!
Гамей залепи бърза целувка на бузата му.
– Видях я. Беше огромна! Мисля, че е мой ред да купя бирата.
Пратката от Остин беше облегната на входната врата на двестагодишната селска къща в Кейп Код, от която се откриваше изглед към кръгло ледниково езеро. Траут бе израснал в къщата с широк покрив, от която можеше да се стигне пеша до Океанографския институт, където учените бяха насърчавали момчешкото му любопитство за всичко, свързано с океана.
Двамата с Гамей седнаха на тясната сгъваема маса и дъвчейки рулата с шунка и сирене, които бяха приготвили за риболова, започнаха да разглеждат папката за Джеферсън. В един момент Гамей вдигна глава от листовете и издуха от очите си кичур тъмночервена коса.
– Изглежда невероятно!
Траут отпи глътка от кутията с бира „Базърдс Бей”.
– Опитвам се да реша какво можем да направим. Опитът ми с компютърни модели се отнася главно до геологията на големи морски дълбочини. Ти се пренасочи от морска археология към морска биология. Заедно можем да измислим нещо, но няма да е лесно. Ще ни трябва помощ.
Гамей се усмихна, разкривайки малката дупка между предните си зъби – козметичен дефект, който у нея някак си успяваше да изглежда привлекателно.
– Снощи не чухме ли една клюка?
Траут си спомни добронамерените закачки, които беше получил от постоянните клиенти в местния бар, разбрали за облога му с Гамей. А после се сети, че някой бе споменал познато име. Щракна с пръсти.
– Чарли Самърс е в града!
Гамей подаде на мъжа си телефона и той се обади на дока за изследователски съдове. Оттам го прехвърлиха към Самърс, който работеше по някакво подобрение на „Атлантис”, и изложи проблема.
– Звучи много по-интересно от сегашното ми занимание – въодушеви се Самърс. – Можеш ли да дойдеш? Веднага?
След броени минути семейство Траут вече слизаха на дока на изследователския съд. Един набит мъж с квадратна брадичка и оредяваща сламеноруса коса ги поздрави с възторжени прегръдки.