31
В края на почивката се явих да получа задача и за пръв път поех група като самостоятелен времеви куриер.
Трябваше да водя шестима на едноседмична разходка в миналото. Те обаче не знаеха, че ми е за пръв път. Протопополос не виждаше смисъл да им каже, а аз се съгласих с него. Не се чувствах новак. Преливах от нахалството на Метаксас. Не се страхувах от нищо освен от самия страх.
В предварителния разговор с туристите им изредих правилата за пътешествениците във времето с ясни, отсечени изречения. Призовах страховития образ на времевия патрул, за да ги откажа предварително от промяна на миналото — и поради неволно нехайство, и по зъл умисъл. Обясних им как е най-добре да се опазят от неприятности. После им раздадох таймерите и ги настроих чрез моя.
— Тръгваме — заявих — назад по линията.
Обаяние. Наглост.
Джъд Елиът, времеви куриер, напълно самостоятелен!
Назад по линията!
— Пристигнахме — започнах — в 1659 година преди настоящето, която ви е по-привична като 400 година. Избрах я, защото е типична за ранния период на Византия. На власт е император Аркадий. Спомняте си от Истанбул в текущото време, че ето тук би трябвало да се намира „Света София“, а ей там — джамията „Султан Ахмед“. Е, разбира се, султан Ахмед и неговата джамия все още са на около десетина столетия в бъдещето, а църквата зад нас е първата „Света София“, построена четирийсет години по-рано, когато градът тепърва навлизал в младостта си. След четири години ще бъде опожарена по време на бунт. Ще бъде причинен от решението на Аркадий да прати в изгнание епископ Йоан Хризостомос, който отправял нападки срещу Евдокия, съпругата на императора. Да влезем. Виждате, че стените са зидани с камъни, но покривът е дървен…
Моята група се състоеше от строителен предприемач в щата Охайо, жена му, тяхната недодялана дъщеря и съпруга й, с нас бяха и психиатър от Сицилия и кривокраката му временна съпруга. Типично сборище на преуспели граждани. В църквата не биха могли да различат неф от нартика, но аз им я показах със замах, после ги запознах набързо с Константинопол по времето на Аркадий, за да имат с какво да сравняват видяното в по-късни епохи. Два часа по-късно скочихме напред по линията в 408 година и аз отново гледах празненствата по случай кръщенето на малкия Теодосий.
Открих себе си от другата страна на улицата, застанал до Капистрано. Не махнах с ръка. Другото ми „аз“ не показа с нищо, че съм забелязан. Питах се дали сегашното ми „аз“ беше тук и предишния път, когато дойдох с Капистрано. Главоблъсканиците в парадокса на натрупването ме потискаха и се постарах да ги пропъдя от ума си.
— Виждате развалините на старата „Света София“ — казах на туристите. — Ще бъде съградена наново под покровителството на това бебе — бъдещия Теодосий II, и ще бъде отворена за богомолци на 10 октомври 445 година…
Скочихме напред по линията в 445-а и присъствахме на церемонията по освещаването на църквата.
Сред куриерите има две противоположни мнения по въпроса как е най-добре да проведеш екскурзия в миналото. Методът на Капистрано показва четири-пет основни събития и оставя на туристите много време за кръчми, странноприемници, затънтени улички и пазари — бавно, спокойно придвижване, за да попият на воля духа на всяка епоха. Методът на Метаксас създава сложна мозайка от случки, като включва същите важни събития, а заедно с тях още двайсет, трийсет, дори четирийсет по-дребни — половин час тук, два часа там. Вече имах опит и с двата и предпочитах метода на Метаксас. Онзи, който изучава сериозно Византия, търси задълбоченост, не размах. Тези хора обаче не се стремяха да научат нещо задълбочено. За тях беше по-добре да им представяме Византия като същинско карнавално шествие, да ги подмятаме задъхани из епохите, да им показваме бунтове и коронации, състезания с колесници, издигане и сгромолясване на паметници и владетели.
Затова местех моята група ту в една година, ту в друга, като подражавах на моя идол Метаксас. Отделих цял ден за пребиваването им в ранната Византия, както би постъпил и Капистрано, но в този ден вместих шест скока. Завършихме усилния ден в 537 година — в града, който Юстиниан бе построил върху овъглените останки на унищожения от буйството на Сините и Зелените.
— Пренесохме се в 27 декември — обясних. — Днес Юстиниан ще участва в освещаването на новата „Света София“. Виждате колко по-голяма е катедралата в сравнение с предшественичките си — великанско здание, едно от чудесата на света. Юстиниан е вложил в построяването й средства, които в наше време биха се равнявали на милиарди долари.