Предишната нощ — шестнайсет века напред по линията — Капистрано ми бе помогнал доброжелателно да понеса безсънието. Направи го отново. Аз се надигнах и застанах пред тесния процеп на прозореца, и погледът ми блуждаеше по празничните огньове из града. Щом ме забеляза, той дойде и каза:
— Разбирам те. Отначало сънят идва трудно.
— Да.
— Да ти уредя ли жена за тази нощ?
— Не.
— Тогава да се поразходим?
— А можем ли да ги оставим сами? — кимнах към осмината туристи.
— Няма да се отдалечаваме. Ще стоим отвън, за да сме наблизо, ако нещо се обърка.
Макар и натежал от влага, въздухът беше приятен. Откъм квартала на кръчмите се носеха откъслечно думи от мръснишки песни. Тръгнахме натам — кръчмите още бяха отворени, пълни с пияни войници. Мургави-проститутки предлагаха разтуха. Едно момиче, едва ли навършило шестнайсет години, имаше монета на връвчица между голите си гърди. Капистрано ме побутна с лакът и ми я показа. Прихнахме.
— Същата монета може би? — подхвърли той. — Но на други гърди?
Свих рамене.
— Може и гърдите да са същите — казах, като се сетих за нероденото момиче, което ни бе предложено предишната нощ.
Капистрано купи две кани мазно гръцко вино и се върнахме в странноприемницата. Седнахме кротко долу да отпъдим тъмата с пиене.
Почти през цялото време говореше само той. И неговият живот като на мнозина куриери беше пълен с обрати и лутане, разказът му се процеждаше полека между глътките. Каза, че произхожда от благородни испанци (спомена за турската си прабаба месеци по-късно, когато беше несравнимо по-пиян). Ранен брак с девствената дъщеря на високопоставено семейство. Образование в най-добрите европейски университети. А после — необясним упадък, загуба на амбиции, пари и жена.
— Животът ми се прекърши, когато бях на двайсет и седем — сподели Капистрано. — Имах нужда да съградя наново личността си. Както можеш да се убедиш, не постигнах кой знае какви успехи.
Продължи с историите на поредица от кратки бракове, набези в престъпността, експерименти с халюциногенни дроги, пред които тревата и бръмчилките бяха самата невинност. Решил да започне работа като времеви куриер, за да не стигне до самоубийство.
— Седнах пред един терминал и подадох молба. Рекох си, че ако ме одобрят, ще бъда куриер. Ако не — ще изпия отрова. Одобриха ме и ето — сега съм куриер.
Той допи виното си на един дъх.
В онази нощ го възприемах като чудесно съчетание от отчаян, трагичен романтик и разиграващ измислени драми шарлатан. Разбира се, аз също бях пиян, при това твърде млад. Казах му колко съм възхитен, че търси своята същност, а тайничко си мечтаех да придобия умението да изглеждам толкова привлекателно съсипан, толкова интересно изгубен.
— Ела да се отървем от труповете — промърмори Капистрано, щом виното свърши.
Метнахме глинените кани в Златния рог. На изток небето просветляваше. Тръгнахме бавно към странноприемницата и той промълви:
— Знаеш ли, имам си хоби — да издирвам предците си. Лично проучване. Виж колко имена… — Извади малък дебел бележник. — Във всяка епоха, където се прехвърлям, аз търся свои прадеди и ги вписвам тук. Вече знам за стотици от тях чак до четиринайсети век. Ти съзнаваш ли колко много са предтечите ни? Двама родители, всеки от тях с по двама родители и така нататък. Връщаш се само четири поколения назад, а прапрабабите и прапрадядовците ти вече са трийсет и двама.
— Интересно хоби — признах аз.
Очите му блеснаха.
— Не е само хоби! За мен е въпрос на живот и смърт! Чуй ме, приятелю. Когато животът ми дотегне повече от обичайното, необходимо е само да намеря един от тях — един е предостатъчен, и да го унищожа! Да речем, ще го убия още в детството му. И ще се върна в текущото време. И в този миг бързо, без никаква болка моят отегчителен живот ще свърши, защото никога няма да е започвал!
— Но времевият патрул…
— Безпомощни са — прекъсна ме Капистрано. — Какво ще направят? Ако ме разкрият, ще ме заловят и заличат от историята за времево престъпление, нали? Ако пък не научат за престъплението — впрочем как биха могли? — значи съм се заличил сам. Каквото и да стане, ще ме няма. Това не е ли най-прекрасното самоубийство?
— Като отстраниш свой прародител — напомних му, — може да промениш много по-сериозно текущото време. Така премахваш своите братя и сестри, чичовци и лели, прабаби и прадядовци и всички техни братя и сестри… само като премахнеш една-единствена опора на миналото!
Той кимна мрачно.
— Това ми е ясно. Затова съставям родословното си дърво — за да знам как най-добре да уредя собственото си изтриване от историята. Аз не съм Самсон, не искам да съборя храма върху главата си. Ще търся стратегически най-изгодния човек за премахване — несъмнено ще си подбера грешник, защото не бих посегнал на истински невинните. Ще залича този човек и себе си така, че промените в текущото време да не са чак толкова страшни. Но ако сбъркам, патрулът ще надуши, ще ликвидира промените и ще ми осигури избавлението, за което копнея.
Питах се дали е смахнат или само пиян. По малко и от двете, реших накрая.
Идеше ми да му кажа, че ако толкова иска да сложи край на живота си, за всички ще е много по-лесно да скочи в Босфора и да се удави.
В душата ми напираше ужас от мисълта, че службата на времето може да е пълна с такива като Капистрано, че те от първия до последния умуват как да се затрият по най-интересния начин, променяйки между другото и миналото.
В стаята горе мъждивата светлина открояваше осмина, сгушени двама по двама. Възрастните съпружески двойки си спяха мирно и тихо. Двамата хубавци от Лондон изглеждаха запотени и разрошени от усилени педерастки забавления. Засмяната Клотилде спеше, пъхнала ръка между белите бедра на Лизе, чиято лява ръка пък обгръщаше уютно стегнатата дясна гърда на приятелката си. Проснах се сам на постелята си и бързо потънах в сън. Скоро Капистрано ме побутна и двамата събудихме останалите. Чувствах се на десет хиляди години.
Закусихме студено агнешко и излязохме да се разходим набързо в града. Повечето забележителности още не бяха построени или ги виждахме в най-ранния им вариант. Не се застояхме дълго. По пладне отидохме на Августеума за новия скок.
— Следващата ни спирка — обяви Капистрано — е 532 година от новата ера, за да разгледаме града по времето на Юстиниан и да станем свидетели на бунтовете, които го унищожават. Така става възможно изграждането на по-изтънчения и по-величествен град, заслужил си вечна слава.
Отдръпнахме се в сянката на порутената първа „Света София“, за да не стреснем някой минувач с изчезването на десет души наведнъж. Аз настроих таймерите, Капистрано ги включи едновременно. Прехвърлихме се.
22.
Две седмици по-късно всички се върнахме напред по линията в 2059 година. Аз бях омаян и опиянен, душата ми пееше, пълна с Византия.
Видях най-открояващите се моменти от цяло хилядолетие на величие. Градът от моите мечти оживя за мен. Месо и вино от Византия минаха през корема ми.
От професионалната гледна точка на куриер екскурзията мина добре, тоест без излишни вълнения. Нашите туристи не се забъркаха в неприятности, нито пък възникнаха парадокси, поне доколкото ни беше известно. Само една нощ имаше малка разправия — пияният до кръстосване на очите Капистрано се опита да съблазни Клотилде. Изобщо не приемаше отказ и съблазняването взе да се превръща в изнасилване, но аз успях да го откъсна от нея, преди ноктите й да издерат очите му. Сутринта той не искаше да ми повярва.
— Русата лесбийка?! Аз да съм паднал толкова ниско? Сигурно ти се е присънило!
Настояваше, че трябвало да скочи осем часа назад по линията, за да провери дали е истина. Въображението ми показа как трезвият Капистрано се нахвърля върху пияното си „аз“ й направо се втрещих. Наложи се да го разубедя прямо и нелюбезно — напомних му, че патрулът забранява да разговаряме със свои варианти от други отправни точки в текущото време. Заплаших да подам оплакване срещу него, ако се опита. Капистрано май ми се обиди, но поне се отказа. А когато се върнахме напред по линията и той написа поискания му отчет за моето поведение като куриер, се оказа, че ми дал най-високата възможна оценка. Научих това от Протопополос.