Върнах го припряно на мястото му.
После се измих старателно навсякъде, за да съм чист за Пулхерия. И стърчах гол до леглото, чаках още милиард години. Копнеех за тъмните кръгове по напращелите гърди на Пулхерия, за меката кожа по вътрешната страна на бедрата й. Пенисът ми щръкна толкова издут, че хем се възгордях, хем се засрамих.
Не исках Пулхерия да влезе и да ме зърне застанал до леглото с това дръвче от плът, поникнало между краката ми. Приличах на катурнат триножник. Да я посрещна така беше прекалено грубо. Почувствах се глупаво и пак навлякох дрехите си, без да се бавя. И чаках още милиард години. Гледах как първото просветляване на зората започна да се смесва с лунните лъчи в тесния прозорец.
И вратата се отвори, Пулхерия влезе в стаята и залости.
Бе махнала от лицето си тежкия грим и свалила всички накити освен златна верижка на гърдите си. Сега носеше само тънка копринена дреха по тялото. Дори в мъжделивата светлина виждах, че е гола под нея и извивките й почти ме подлудиха. Тя пристъпи плавно към мен.
Прегърнах я и се опитах да я целуна. Тя не знаеше да се целува. Позата, която двама заемат за допир на устните, беше чужда за нея. Трябваше да я притисна към себе си и нежно да наклоня главата й назад. Тя се усмихна, озадачена, но податлива.
Устните ни се докоснаха. Езикът ми се плъзна в устата й.
Тя се разтрепери и долепи тялото си още по-плътно до моето. Много бързо усвояваше теорията на целувките.
Ръцете ми се плъзнаха по раменете й и смъкнаха дрехата.
Розови зърна на гърдите. Разперените ми пръсти измериха заобленото дупе. Чудесен размер. Прокарах върховете им по бедрата й. Превъзходни бедра. Възхитих се на двете дълбоки трапчинки на кръста й.
Тя беше и свенлива, и страстна — прекрасно съчетание.
Когато се съблякох, Пулхерия видя таймера и го пипна, но не попита нищо, а ръцете й продължиха да опипват по-надолу. Тупнахме заедно на леглото.
Знаете ли, всъщност сексът е нелепост. Поне телесната му страна. Замислете се за неимоверните усилия, вложени във възпяване на чукането. И в какво се състои то в края на краищата?
Пъхате късия втвърден израстък от плът в овлажненото тунелче и го търкате напред-назад вътре, докато не се натрупа заряд, тъй да се каже, който да доведе до изпразване. Все едно палите огън с търкане на пръчка в дъска. Все едно изпълнявате инструкция: „Вкарвате шип А в отвор Б и го движите до завършване на операцията.“
Поглеждате така на самия акт и си знаете, че е смехотворен. Задник напъва надолу, мятат се разтворени крака, чуват се приглушени стонове, ту ускоряване, ту забавяне… Възможно ли е да има нещо по-глупаво в ролята на основното действие, господстващо над човешките емоции?
Не е възможно, разбира се. Но тогава защо това обляно в пот напрягане с Пулхерия беше толкова важно за мен? (Може би и за нея.)
Моята теория гласи, че истинското значение на секса — хубавия секс — е символичното. То е отвъд факта, че получавате мимолетно „удоволствие“ от това тласкане и напъване. В края на краищата същото удоволствие е достъпно и без затрудненията в намирането на партньор, но изобщо не е същото, нали?
Не, в секса има нещо повече от гъдела в слабините — той е празник на духовното сливане, на взаимното доверие. В леглото ей казваме един на друг ето, отдавам ти се с надеждата да ми дариш удоволствие, ще се постарая и ти да изпиташ това удоволствие. Един вид споразумение. И тръпката е тъкмо в споразумението, не в удоволствието, което то носи.
Казвате още — това е моето голо тяло с всичките му недостатъци и аз ти го показвам с доверие, защото знам, че няма да ми се присмиваш. Казвате още — приемам тази интимност с тебе, макар и да знам, че можеш да ми предадеш някоя отвратителна болест. С желание поемам този риск, защото с мен си ти. А жената казвала още, поне до края на деветнайсети или началото на двайсети век — приемам те в себе си, макар че може да има какви ли не биологични последствия след девет месеца.
Всичко това е много по-важно от бързия кеф. Ето защо механичните устройства за мастурбация не заместиха секса и никога няма да го заместят.
Ето защо онова, което се случи между мен и Пулхерия Дука в онова ранно византийско утро на 1105 година беше несравнимо по-истинско общуване от случилото се между мен и императрица Теодора половин хилядолетие по-рано, както и между мен и незнайния брой момичета цяло хилядолетие по-късно. В Теодора, в Пулхерия и в онези момичета напред по линията аз изливах горе-долу същите кубически сантиметри солена на вкус течност. Но с Пулхерия беше различно. С Пулхерия нашият оргазъм беше само символичен завършек на нещо по-голямо. За мен Пулхерия беше въплъщение на красотата и изяществото, а това, че тя склони толкова лесно да легне с мен, ме направи по-могъщ император от Алексий. Нито моята струя в нея, нито нейните тръпки в отговор означаваха кой знае какво пред факта, че се събрахме с доверие, с вяра, със споделено желание, с… любов. Ето ви я сърцевината на моята философия. Разкрит съм като неподправен романтик. Това е дълбокомисленият извод, който извлякох от всичко преживяно: сексът с любов е по-хубав от секса без любов. Велико заключение. Ако искате, мога да ви докажа и че е по-добре да си здрав, отколкото болен. И че да имаш пари е по-добре, отколкото да си беден. Способностите ми за абстрактно мислене са направо безгранични.
48.
Въпреки че доказахме тази философска теза напълно успешно, решихме да я докажем отново след половин час. Повторението е майка на знанието.
После лежахме един до друг в сладка премала. В такъв момент бих предложил на партньорката си тревица, за да споделим още един вид сливане, но тук беше невъзможно, разбира се. Това ми липсваше.
— Различно ли е там, откъдето идваш? — полюбопитства Пулхерия. — Питам за хората, как се обличат, как говорят…
— Много е различно.
— Георгиос, у тебе има нещо твърде странно. Дори в прегръдките ти. Не че съм много опитна в това, повярвай. Ти и Лъв сте единствените мъже, с които съм била.
— Истината ли казваш?
Очите й блеснаха гневно.
— Ти за развратница ли ме смяташ?
— О, не, само че… — „Ами сега?“ — В моята страна — продължих отчаяно — момичето опознава мнозина мъже преди сватбата. И никой не възразява. Такъв е обичаят.
— Тук не е така. Пазят ни строго! Омъжиха ме на дванайсет, нямах време за волности. — Тя се намръщи, подпря се и наведе глава да ме погледне в очите. Гърдите й се люшнаха съблазнително над лицето ми. — Жените във вашите земи наистина ли са толкова разпуснати?
— Истина е, Пулхерия. Такива са си.
— Но вие сте византийци! Не сте варвари от север! Как можете да допускате това „опознаване на мнозина мъже“?
— Такъв е обичаят — повторих, неубедително.
— А може би ти не си от Епир — предположи тя. — Може би идваш от много по-далечна страна. Пак ти казвам — твърде странен си, Георгиос.
— Не ме наричай Георгиос — престраших се аз. — Наричай ме Джъд.
— Джъд ли?
— Джъд.
— И защо да те наричам така?
— Това е същинското ми име. Истинското. Георгиос е… името, с което само се представям.
— Джъд. Джъд… Име, каквото никога не бях чувала. Да, ти си от чудата страна! Така си е!
Усмихнах й се като сфинкс.
— Обичам те — казах и захапах игриво зърната на гърдите й, за да отклоня вниманието й.
— Толкова си странен — говореше тя унесено. — Толкова различен. Но почувствах влечение към тебе от първия миг. Знаеш ли, отдавна си мечтаех да бъда толкова порочна, но тъй и не се осмелих. О, предлагали са ми десетки пъти, но не си струваше да се излагам на опасност. А когато те видях, усетих този огън в себе си, този… този глад… Защо? Кажи ми защо? Ти си привлекателен като мнозина от мъжете, на които бих могла да се отдам, но се оказа единственият. Защо?
— Било е предопределено — уверих я. — Вече ти казах. Неустоима сила ни събира през…