— Пулхерия… обичам те, Пулхерия…
Тя се закиска пискливо от удоволствие и размаха петите си насреща ми.
— Ами ела при мен!
— Ти беше съпруга на Лъв Дука — мънках аз. — Живееше в мраморен дворец, носеше коприна и излизаше в града само с бдителна придружителка. Императорът беше на твоя прием, а преди утрото ти дойде при мен и ми се отдаде, и всичко беше сън, Пулхерия… сън, нали?
— Луд си — установи тя. — Но си хубав луд и искам да те имам между краката си, искам и твоите два византина. Ела насам. Срамежлив ли си? Сложи си ръката тук да усетиш как се сгорещява Пулхерия…
Аз се бях вдървил от желание, но знаех, че не мога да я докосна. Не и тази Пулхерия — груба, безсрамна, похотлива мръсница, това прекрасно създание, което се извиваше примамливо на нара.
Извадих кесията си и изсипах златните византини върху нейната голота. Пулхерия писна изумена, седна рязко и започна да шари с ръце, за да събере парите. Гърдите й се люшкаха, очите светнаха.
Аз побягнах.
56.
Във вилата намерих Метаксас и го попитах:
— Как се казва жената на Лъв Дука?
— Пулхерия.
— Кога я видя за последен път?
— Преди три седмици, когато отидохме на онова увеселение.
— Не — отсякох аз. — Ти си жертва на времево изместване също като мен. Лъв Дука е женен за някоя си Евпрепия и има две деца от нея, скоро ще се роди и третото. А Пулхерия е жена на кръчмар на име Ираклис Фотис.
— Ти съвсем ли изкука? — осведоми се Метаксас.
— Миналото е било променено. Не знам как се е случило, но промяна има, и то тъкмо при моите прародители, разбери! Пулхерия вече не е моя прапрапрабаба и само Господ знае дали още съществувам. Ако не съм потомък на Лъв Дука и Пулхерия, чий потомък съм тогава? И…
— Кога научи всичко това?
— Преди малко. Отидох да потърся Пулхерия и… За Бога, Метаксас, какво да правя?
— Може би има някаква грешка — спокойно отвърна той.
— Няма. Попитай собствените си слуги. Те не са подложени на времево изместване. Попитай ги дали някога са чували за Пулхерия Дука. Не са чували. Попитай ги как е името на съпругата на Лъв Дука. Или отиди в града и се увери сам. Имало е промяна в миналото, не виждаш ли, и всичко е друго… За Бога, Метаксас!
Той впи пръсти в китките ми и каза много благо:
— Джъд, обясни ми всичко от самото начало.
Нямах време за обяснения. Тъкмо тогава огромният чернокож Сам се втурна в приемната с диви вопли.
— Намерихме го! Дяволите да ни вземат, намерихме го!
— Кого? — попита Метаксас.
— Кого? — изрекох в същия миг.
— Кого ли? А според вас кого намерихме? Зауерабенд. Самия Конрад Зауерабенд!
— Него?! — Краката ми се подкосиха от облекчение. — Къде? Кога? Как?
— Ами тук, в 1105 година. Тази сутрин Меламед и аз отидохме на пазара, ей така, да поразпитаме, показвахме и портрета. И да видиш ти — някакъв продавач на свински крачета го позна. Зауерабенд живее в Константинопол от пет-шест години, има си кръчма близо до брега. Познават, го под името Ираклис Фотис…
— Не! — изревах. — Не, мръсно негърско изчадие, не, не, не! Не е вярно!
Връхлетях Сам в сляпа ярост.
Юмруците ми се забиха в корема му и го запратиха към стената.
Той ме изгледа странно, успя да вдиша, сграбчи ме и ме пусна отвисоко на пода. Пак ме вдигна и пак ме пусна. Вдигна ме и трети път, но Метаксас го накара да ме остави да стъпя.
Сам каза кротко:
— Истина е, че съм мръсно негърско изчадие, но необходимо ли беше да твърдиш това на всеослушание?
— Някой да даде вино на момчето — намеси се Метаксас. — Според мен не е на себе си.
Овладях се някак.
— Сам, не исках да те обиждам, но е абсолютно немислимо Конрад Зауерабенд да живее тук под името Ираклис Фотис.
— Че защо?
— Защото… защото…
— Видях го с очите си — подхвана Сам. — Пих вино в кръчмата му само преди пет часа. Той е едър, затлъстял, червендалест и пие на воля с клиентите си. Има си и малка византийка за женичка, страхотна мацка, на шестнайсет, най-много на седемнайсет. Клати си циците пред клиентите и се хващам на бас, че им пуска срещу парици в някоя задна стаичка…
— Добре — признах с глас на мъртвец. — Печелиш. Името на жена му е Пулхерия.
Метаксас се задави.
— Не съм питал за името й — призна Сам.
— Тя е на седемнайсет години и произхожда от рода Ботаниатес — един от видните византийски родове. Само Буда знае как се е омъжила за Ираклис Фотис, тоест за Конрад Зауерабенд. А миналото е било променено. Сам, защото допреди броени седмици според моето текущо време тя беше съпруга на Лъв Дука и живееше в неговия дворец близо до императорския. Освен това започнах любовна връзка с нея, а и преди промяната тя и Лъв Дука бяха мои прародители. Както изглежда, имаме си работа с гнусно смрадливо съвпадение, чиито подробности не мога да проумея. Само че е вероятно вече да не съществувам, няма и индивид на име Пулхерия Дука. Сега, ако не възразявате, ще отида в някое усамотено кътче и ще си прережа гърлото.
— Това не се случва — промърмори Сам. — Всичко това е някакъв кошмар.
57.
Не беше кошмар, разбира се, а истина като всяко друго събитие в нашия променлив космос.
Тримата изпихме още много вино, а Сам добави още подробности. Разпитал съседите в квартала за Зауерабенд/Фотис и му казали, че човекът се появил загадъчно от друга област на империята през 1099 година. Честите посетители на кръчмата не го харесвали, но идвали да си изплакнат очите с хубостта на жена му. Мнозина подозирали, че е забъркан в нещо незаконно.
— Той се извини, че трябвало да отиде в Галата на покупки. Колетис обаче тръгна след него и откри, че не е отишъл да купува нищо за кръчмата. Влязъл в някакъв склад и изчезнал. Колетис се промъкнал подире му и не го намерил никъде. Предположил, че нашият човек е скочил във времето. След половин час Фотис се появил отново и се върнал с лодка в Константинопол.
— Времево престъпление — подсказа Метаксас. — Захванал се е с контрабанда.
— И аз си мисля същото — съгласи се Сам. — Направил е началото на дванайсети век база за далаверите си под фалшивата самоличност Фотис и пренася ценни предмети или златни монети, или нещо подобно в текущото време.
— Но как се е оженил за момичето? — поклати глава Метаксас.
Сам вдигна рамене.
— Това още не е ясно. Но след като го издирихме, ще го проследим назад по линията, докато не установим в коя точка се е появил. И ще знаем точно какви ги е вършил.
Аз изохках.
— Как ще успеем да възстановим нормалната последователност на събитията?
— Трябва да определим точния момент — започна Метаксас, — в който се е прехвърлил от твоята екскурзия. Ще дебнем там, ще го хванем, щом се появи, ще му отнемем онзи преправен таймер и ще го върнем в 1204 година. Така го измъкваме от нарушения времеви поток и го натикваме обратно в твоята екскурзия, където му е мястото.
— Като те слушам, много е просто, но не е — възразих аз. — Ами всички промени в миналото? Петте години като мъж на Пулхерия Ботаниатес…
— Заличени събития — напомни Сам. — Щом отмъкнем Зауерабенд от 1099-а или когато точно се е натрапил там и го върнем в 1204 година, женитбата му с Пулхерия изчезва автоматично, нали? Времевият поток се връща в първоначалното си състояние и тя се омъжва за когото трябва…
— Лъв Дука. Моят прародител.
— Да, за Лъв Дука — продължи Сам. — И за всички във Византия целият този период с Ираклис Фотис изобщо няма да се е случвал. За него ще знаем само ние, защото сме подложени на времево изместване.
— А какво ще стане с предметите, които Зауерабенд е пренасял нелегално в текущото време?
— Няма да ги има там — успокои ме Сам. — Изобщо няма да са били пренасяни, И неговите съучастници в текущото време няма да имат спомени, че са ги купували. Структурата на времето ще бъде възстановена и патрулът няма да научи…