10.
Притесни ме мисълта за тези двайсет и един допълнителни Даджановци, но умниците в нашата група скоро измъдриха обяснение защо всички те не са се наблъскали в текущото време. Свързано беше някак с неотменимите ограничения в ефекта на Бенчли при пътуването напред по линията.
Мистър Бърлингейм ми обясни всичко след лекцията. Това беше старовремският му подход в опита да ме съблазни. Не му се отвори парашутът, но аз поне схванах мъничко от теорията на времето.
Каза ми, че когато се пренасяш назад по линията, можеш да се върнеш напред само толкова, колкото си скочил първоначално, като се добави и абсолютното време, прекарано назад по линията. С други думи, ако скочиш от 20 март 2059 година в, да речем, пролетта на 1801 година и преживееш в онази епоха три месеца, можеш да се пренесеш напред по линията само до 20 юни 2050 година. Няма как обаче да скочиш в август 2059-а, нито пък да изфучиш до 2159-а или чак в 20590-а.
Няма абсолютно никакъв начин да скочиш в собственото си бъдеще.
Не знам защо е така. Мистър Бърлингейм отпусна бледата си длан върху коляното ми и обясни набързо каква е теоретичната основа, но аз бях прекалено зает да отблъсквам ухажването му, за да схвана нещо.
Всъщност въпреки усилията на Даджани през следващите три лекции да ни набие в главите как действа ефектът на Бенчли, все още не съм съвсем сигурен как работи всичко или защо, или дори дали работи. Понякога ме изпълва подозрението, че само съм сънувал.
Както и да е, в текущото време няма двайсет и двама Даджани, защото при всяко негово пренасяне до момента на разпъването, той винаги е скачал обратно в текущото време в момент, предшестващ следващото му пътуване към миналото. Друго не би могъл и да направи. Ако пътуваш назад по линията през януари, прекараш две седмици в по-ранна епоха и се върнеш, задължително е да се озовеш в януари или най-късно във февруари на годината, от която си потеглил. И ако не ти предстои нов скок до март, няма как твоите различни времеви версии да се препокрият.
Затова Даджани, придружаващ туристи до Голгота, винаги си оставаше „същият“ от гледна точка на хората в текущото време. В другия край на скока обаче се натрупваха към две дузини Даджановци, защото той се пренася от различни точки в текущото време към една и съща точка в онова време. Това се случва с всеки, който често пътува към все същия момент назад по линията. Ето ви го парадокса на темпоралното натрупване. Задръжте си го за вас, ако щете.
Когато не си измъчвах ума с подобни парадокси, прекарвах си приятно времето в удоволствия. Както обикновено. Покрай Сам винаги се навъртаха в изобилие дашни момичета.
В онези дни аз все гледах да се пъхна между краката на някоя. Направо маниакално. Атаките към поредните женски слабини запълваха цялото ми свободно време. Струваше ми се, че нощта е пропиляна напразно, ако не съм направил поне една поредна крачка надолу по този хлъзгав склон. И нито веднъж не ми хрумна, че си струва усилията да потърся връзка с особа от противоположния пол, която да е малко по-задълбочена от прословутите петнайсет сантиметра. Онова, което хората наричат „любов“.
Аз си бях плиткоумен и завеян младок, не ме интересуваше някаква си „любов“.
Кой знае, може и да не съм бил толкова плиткоумен. Вече опитах що е то „любов“ и хич не се виждам по-щастлив от това. По-точно сега съм много по-зле.
Разбира се, никой не ми е внушавал да се влюбя в жена, която живее назад по линията.
11.
Лейтенант Брус Сандерсън от времевия патрул дойде един ден при нас, за да ни обясни какви опасности крие дързостта да посягаме на неприкосновеното минало.
Лейтенантът изглеждаше подобаващо. По-висок мъж от него не съм виждал, както и по-широки рамене или по-ръбести челюсти. Когато влезе, повечето жени в групата мигновено преживяха оргазъм… заедно с мистър Чудник и мистър Бърлингейм. Лейтенантът застана разкрачен, почти опрял гръб в стената, винаги готов да се справи със заплахите. Униформата му сивееше. Късата му коса червенееше. Очите му синееха бездушно.
Даджани, самият той сред съгрешилите, самият той пострадал от усърдието на времевия патрул, се изсули в един ъгъл на стаята и отстъпи катедрата. Забелязах как стрелкаше лейтенанта със злобни погледи зад тъмните си очила.
— И така — подхвана Сандерсън, — вие вече знаете, че нашата извънредно важна работа е да опазим текущото време неприкосновено. Не можем да позволим всякакви случайни промени на миналото, защото това ще обърка напълно нашето настояще. Затова имаме времевия патрул, който наблюдава цялата територия назад по линията и се грижи всичко да се е случило според правилата. Длъжен съм да добавя — Бог да благослови онези, които са създали със закон времевия патрул.
— Амин — промърмори Даджани, комуто се полагаше разкаяние.
— Трябва да знаете, че не се радвам много на работата, която ми се пада — натърти лейтенантът. — Е, всъщност се радвам, защото според мен най-важната работа, която може да се падне на един човек, е да съхрани текущото време непокътнато. Но когато призовавам Божията благословия над хората, решили да имаме времевия патрул, правя го, защото на тези хора дължим опазването на всичко истинско, добро и ценно в нашето съществуване. Знаете ли какво би могло да се случи, ако нямаше времеви патрул? Какво биха могли да сторят безсъвестните злодеи? Нека ви дам няколко примера.
Да се върнат в миналото и да убият Исус, Мохамед, Буда, всичките ни велики религиозни водачи, докато още са били деца и не са имали време да ни дадат своите прекрасни и вдъхновяващи идеи.
Да предупредят най-големите престъпници в нашата история за очакващите ги несполуки и така да им позволят да надхитрят съдбата, за да навредят още на човечеството.
Да откраднат съкровищата на изкуството от миналото и да попречат на милиони хора през вековете да им се насладят.
Да се захванат с мошенически финансови далавери и да докарат до фалит милиони невинни инвеститори, които не са имали информация за бъдещите цени на акциите.
Да подхвърлят лъжливи съвети на великите владетели, за да ги подмамят към ужасни клопки.
Споменавам всички тези примери, приятели мои, защото те са се случвали наистина. Всичко това е съхранено в архива на времевия патрул, ако ще и да не ви се вярва! През април 2052 година млад мъж от Букурещ се сдобил нелегално с таймер и се прехвърлил в 11 година от новата ера, за да отрови Исус Христос. През октомври 2043 година жител на Берлин се върнал в 1945 година и спасил Адолф Хитлер малко преди руските войски да навлязат в града. През август 2049 година жена от Ница скочила в епохата на Леонардо да Винчи, откраднала недовършената „Мона Лиза“ и я скрила във вилата си на брега. През септември 2055 година един мъж от Ню Йорк се промъкнал в лятото на 1929 г. и натрупал почти милиард с борсови спекулации. През януари 2057 година професор по военна история от Квебек се прехвърлил в 1815 година и пробутал на британците измислици, които представил за френските стратегически планове — така силите на Наполеон нанесли поражение на дук Уелингтън в битката при Ватерло…
— Почакайте малко! — чух се да го прекъсвам. — Наполеон не е победил при Ватерло. Христос не е бил отровен през 11 година. Ако миналото наистина е било променено, както твърдите, как тъй не сме усетили последствията в текущото време?
— Аха! — възкликна лейтенант Сандерсън. По-майсторско „аха!“ не бях чувал през живота си. — Променливостта на миналото, приятелю, е тояга с два края. Щом миналото може да бъде променено дори веднъж, значи може да бъде променено много пъти. Ето че стигаме до ролята на времевия патрул.