След минута мълчание Боби попита:
— Какво се е случило, братко?
— Нали ти казах.
— Не ми разказа всичко.
— Някои неща не са за телефона.
— Не говоря за подробностите, а за теб.
Орсън сложи муцуна на коленете ми, сякаш мислеше, че ще намеря известна утеха, ако го погаля и почеша зад ушите. Направих го. Винаги въздейства. Доброто куче е лек против меланхолията и по-ефикасно успокоително от валиума.
— Справяш се страхотно — рече Боби, — но самият ти не си добре.
— Боби Фройд, незаконен внук на Зигмунд.
— Заповядай в кабинета ми.
Пригладих козината на Орсън в опит да успокоя нервите си, въздъхнах и продължих:
— Ами, доколкото разбирам, може би майка ми е унищожила света.
— С онази нейна наука?
— Генетика.
— Предупредих те да не оставяш следа на света.
— Мисля, че е нещо по-лошо. В началото може би се е опитвала да намери начин да ми помогне.
— И ще настъпи краят на света, а?
— Краят на света, който познаваме — повторих аз думите на Рузвелт Фрост.
— Виж какво. Не вземай нещата толкова навътре. Прави любов със Саша. Наспи се добре. Утре вечерта ще бъде страхотно. Ще ритаме маймунски задници. След седмица майка ти отново ще бъде онова, което винаги е била за теб — твоя майка, — ако искаш да бъде така.
— Може би — неуверено казах аз.
— Начинът на мислене, братко, това е всичко.
— Ще работя по въпроса.
— Изненадва ме само едно.
— Какво?
— Майка ти сигурно истински се е вбесила заради онази история с паметника в парка.
Боби затвори. И аз изключих телефона.
Наистина ли това е мъдра стратегия за живот? Да настояваш, че в по-голямата си част животът не трябва да бъде вземан насериозно. Непрекъснато да гледаш на него като на космическа шега. Да имаш само четири водещи принципа: първо, причинявай колкото е възможно по-малко зло на другите, второ, винаги бъди на разположение на приятелите си, трето, отговаряй за себе си и не искай нищо от другите и четвърто, забавлявай се колкото можеш повече. Не придавай значение на мнението на други, освен на най-близките си. Не оставяй следа на света. Не обръщай внимание на големите въпроси на твоето съвремие и по този начин подобри храносмилането си. Не живей с миналото. Не се тревожи за бъдещето. Живей за мига. Вярвай в целта на съществуването си и смисълът сам ще те осени, вместо да се напъваш да го откриеш. Когато животът ти нанесе удар, претърколи се — но се търкаляй от смях. Хвани вълната, особняко.
Така живее Боби, който е най-щастливият и уравновесен човек, когото познавам.
Опитвам се да живея като него, но не успявам. Понякога се мятам насам-натам, когато трябва да плавам на повърхността. Прекарвам твърде много време в очакване и твърде малко, оставяйки животът да ме изненада. Може би не се старая достатъчно да живея като Боби. Или се опитвам твърде усърдно.
Орсън се приближи до фонтана около скулптурата и шумно започна да лочи бистрата вода, очевидно наслаждавайки се на вкуса и студенината й.
Спомних си онази юлска нощ в нашия заден двор, когато кучето се бе вторачило в звездите и бе изпаднало в най-мрачното си отчаяние. Не можех да преценя колко по-умен е Орсън от обикновено куче. Тъй като интелигентността му по някакъв начин е била повишена от проекта в Уайвърн, той разбираше много повече от останалите си събратя. В онази юлска нощ, осъзнавайки революционния му потенциал и в същото време — вероятно за пръв път — разбирайки ужасните ограничения, наложени му от природата, Орсън бе затънал в блатото на песимизма, което непрекъснато го зовеше. Да бъдеш интелигентен, но да не притежаваш сложния ларинкс и другите физически дадености, за да говориш, ръце, за да пишеш и да твориш и да бъдеш затворен във физическа обвивка, която никога няма да ти позволи да изразиш напълно интелигентността си, за човека това е все едно да е роден глух, ням и без крайници.
Наблюдавах Орсън с изумление, с ново разбиране за смелостта му и с нежност, която никога не бях изпитвал към друго същество на този свят.
Той обърна глава, ближейки водата, капеща от муцуната му, и се ухили доволно. Видя, че го гледам и размаха опашка, щастлив или задето е привлякъл вниманието ми, или защото беше с мен в тази странна нощ.
Въпреки ограниченията си и основателните причини да бъде постоянно тъжно, моето куче много по-добре успяваше да живее като Боби Халоуей, отколкото аз.
Имаше ли Боби мъдра стратегия за живот? А Орсън? Надявам се един ден да стана достатъчно зрял, за да живея според тяхната философия.
Станах от пейката и посочих скулптурата.
— Онова не е ятаган. Не е и полумесец, а усмивката на невидимата котка от „Алиса в Страната на чудесата“.