В разгара на студената война действащият персонал официално наброяваше 36 400 души. Имаше и 12 904 членове на семействата на служителите и над четири хиляди цивилни служители. Военният бюджет беше много над седемстотин милиона долара годишно, а разходите за договори превишаваха сто и петдесет милиона за същия период.
Когато Уайвърн беше затворен по препоръка на Комисията по закриване и преустройство на отбранителните бази, звукът на парите, изсмуквани от икономиката на страната, беше толкова силен, че местните търговци не можеха да спят, а бебетата им плачеха нощем от страх, че няма да получат колежанско образование когато пораснат. Радио Кей Би Ей Уай, което загуби една трета от потенциалните си слушатели в околността и половината от нощната си аудитория, беше принудено да съкрати персонала. Затова Саша започна да изпълнява ролята на дисководещ и на директор, а Дуги Сасман работеше осем часа извънредно на седмица, за да изкарва редовната си надница и никога не помръдна татуираните си бицепси в знак на протест.
Строителните проекти на свръхсекретните обекти на територията на Форт Уайвърн бяха поверени на военни наемници. Несъмнено работниците е трябвало да положат клетва да пазят тайната и до края на живота си оставаха изложени на риска да бъдат обвинени в предателство заради неволна грешка на езика. Според слуховете, заради авторитета си на център за военна подготовка и обучение, Уайвърн бе избран за база на голям химично-биологичен военен научноизследователски институт, построен в огромен, изолиран, обезопасен подземен комплекс.
Имайки предвид събитията от изминалите дванайсет часа, бях убеден, че тези слухове са верни, макар да не бях виждал никакво доказателство за съществуването на такава крепост.
Изоставената база предлага гледки, които могат да те изумят, да те уплашат и да те накарат да се замислиш върху размерите на човешката глупост. Представям си Форт Уайвърн в сегашното му състояние като зловещ парк, разделен на множество сектори като Дисниленд, с тази разлика, че базата е достъпна само за един клиент и вярното му куче.
Мъртвия град е един от любимите ми.
Аз съм го кръстил така. Не са го наричали с това име, когато Форт Уайвърн е преуспявал. Състои се от над три хиляди семейни къщи и двойни бунгала, в които са живели женените служители. В архитектурно отношение тези скромни постройки са непривлекателни и еднакви. Осигурявали са минимални удобства предимно на младите семейства, които са ги обитавали. Но макар да са еднообразни, къщите са приятни и когато се разхождаш из празните им стаи, усещаш, че там се е водил хубав живот и е имало любов, смях и събирания с приятели.
Напоследък улиците на Мъртвия град са затрупани с купчини прах и сухи треви, очакващи да бъдат пометени от вятъра. След дъждовния сезон тревата бързо става кафява и запазва този цвят през по-голямата част от годината. Храстите са повехнали, а много от дърветата — изсъхнали. Безжизнените им клони са черни. Мишките са превзели жилищата, а птиците свиват гнезда в трегерите на външните врати и цапат верандите с изпражненията си.
Човек би предположил, че постройките ще бъдат или поддържани поради някаква реална вероятност за бъдеща употреба, или сринати със земята, но явно няма средства за нито едно от тези две решения. Засега сградите са оставени да се рушат така, както са били изоставяни градовете от епохата на златотърсачите.
Разхождайки се из Мъртвия град, имаш чувството, че всички на този свят са изчезнали или умрели от чума и си сам на земята. Или че си полудял и живееш в мрачна, крайно субективна фантазия, обграден от хора, които очакваш да видиш. Или че си умрял и си отишъл в ада, където наказанието ти се състои от вечна самота. Съзреш ли мършав койот с дълги зъби и пламтящи очи, тези животни ти приличат на демони и фантазията, че си в пъкъла е най-лесната за вярване. Но ако баща ти е бил професор по литература и си благословен или прокълнат със съзнание като цирк с триста арени, можеш да си представиш безброй сценарии, за да си обясниш къде се намираш.
В тази мартенска нощ въртях педалите по улиците на Мъртвия град, но не спрях да посетя никой от домовете. Мъглата още не беше стигнала дотук и сухият въздух бе по-топъл от влажния мрак по крайбрежието. Луната бе залязла, но звездите бяха ярки и нощта беше идеална за разглеждане на забележителности. Но за да изследваш задълбочено дори един сектор от парка, какъвто представлява Форт Уайвърн, трябва да посветиш цяла седмица на тази задача.