Нямах чувството, че ме следят. След онова, което бях научил през последните няколко часа, знаех, че трябва да са ме следили от време на време при предишните ми посещения.
Отвъд границите на Мъртвия град има безброй бараки и други сгради. Някога хубав супермаркет, бръснарница, химическо чистене, цветарски магазин, хлебарница, банка. Табелите им са олющени и покрити с прах. Целодневни детски ясли. По-големите синове и дъщери на военните ходеха на училище в Мунлайт Бей, но в базата има забавачница и основно училище. Покритите с паяжини лавици в библиотеката са празни, с изключение на един подминат екземпляр на „Спасителят в ръжта“. Стоматологична и медицинска клиника. Кинотеатър, върху чийто плосък купол няма нищо освен единствената загадъчна дума: „КОЙ“. Игрище за боулинг. Басейн с олимпийски размери, сега пресъхнал, напукан и пълен с отломки. Спортен център. В редиците от конюшни, където вече няма коне, вратите се люлееха със зловещо стържене и скърцане всеки път, когато вятърът се усилеше. Игрището за софтбол се задушава от плевели и от разлагащия се труп на планински лъв, който лежа повече от година в разбита клетка, най-после е останал само скелетът.
Но всички тези места не ме интересуваха. Минах покрай тях и се отправих към хангара, който се извисява над лабиринта от подземни помещения, където намерих шапката с надпис „ЗАГАДЪЧНИЯТ ВЛАК“ по време на едно от посещенията си миналата година.
На багажника на велосипеда ми е закачен полицейски прожектор с копче, което позволява да се регулира яркостта. Спрях до хангара и взех прожектора.
Орсън намира Форт Уайвърн за също така страшен и интригуващ, но въпреки реакцията му нощем, стои до мен, без да се оплаква. Този път видимо изпитваше опасения, но не се колебаеше, нито скимтеше.
По-малката врата на хангара беше отключена. Запалих прожектора и влязох. Орсън ме следваше по петите.
Хангарът не е до летището и тук едва ли са съхранявали или ремонтирали самолети. На тавана има релси, по които някога се е движел кран от единия до другия край на помещението. Съдейки по масата и сложността на стоманените подпори на тези релси, кранът е вдигал много тежки предмети. На стоманените плочи, още завинтени в бетона, явно са били монтирани огромни машини. На други места, в любопитно оформени кладенци в пода, сега празни, изглежда, са се помещавали хидравлични механизми с неизвестно предназначение.
На светлината на стрелкащия се насам-натам лъч на прожектора от релсите на крана изскочиха сенки с геометрични очертания. Подобно на идеограми на непознат език, те украсиха с шарки стените и извивката на сводестия таван, разкривайки, че половината стъкла на високите прозорци са счупени.
Гледката беше озадачаваща. Струваше ми се, че това не е било машинен цех или ремонтна работилница, а запустяла църква. Мазните петна от химични препарати на пода излъчваха мирис, подобен на тамян. Проникващият студ не беше само физическо усещане, а въздействаше и на душата, сякаш мястото не беше освещавано.
Във вестибюла в единия ъгъл на хангара имаше стълбище и голяма асансьорна шахта, от която подемният механизъм и кабината бяха извадени. Не можех да бъда сигурен, но съдейки по резултатите, оставени от онези, които бяха изтърбушили сградата, до вестибюла се е стигало от друго помещение. Подозирах, че съществуването на стълбището и асансьора е било пазено в тайна от повечето служители, които са работили в хангара или са минавали през него.
На площадката на стълбището бяха останали огромната стоманена рамка и прагът, но вратата я нямаше. Лъчът на прожектора прогони паяците и бръмбарите от стъпалата. Поведох Орсън надолу по слоя прах, където нямаше други отпечатъци, освен онези, които бяхме оставили по време на предишните си посещения.
Стълбището обслужва три подземни етажа, всеки с площ, значително по-голяма от хангара горе. Този лабиринт от коридори и стаи без прозорци е старателно разчистен от всяка вещ, която би издала по някакъв начин естеството на работата, извършвана тук. Останал е само бетонът. Изтръгнати са дори най-дребните елементи на системите за пречистване на въздуха и водоснабдяването.
Имам чувството, че това педантично разчистване отчасти може да бъде обяснено от желанието им да попречат на някой да определи предназначението на това място. Макар да действам само по интуиция, мисля, че са заличили всяка следа от извършваната тук работа, мотивирани донякъде от чувство за вина.
Не мисля обаче, че това е химично-биологичната военна лаборатория, за която споменах. Имайки предвид високата степен на биологична защита, която се изисква, този подземен комплекс сигурно се намира в някой по-отдалечен ъгъл на Форт Уайвърн и е много по-голям, по-изкусно скрит и заровен много по-надълбоко в земята.