— Това е единствената причина, поради която майка ми би участвала в биологична изследователска дейност за военни цели. Защото е имало голяма вероятност да излезе нещо, което да излекува пигментната ми ксеродермия.
— И наистина може да излезе нещо.
— Военен проект ли беше?
— Не я обвинявай, Крис. Само такъв проект би могъл да разполага с десетки милиарди долари. Иначе тя никога не би имала възможност да върши тази работа в името на доброто. Осигурили са им много пари.
Това несъмнено беше вярно. Само един проект, свързан с военните, би могъл да си осигури необходимите средства за финансирането на сложната научноизследователска работа, която са изисквали задълбочените познания на майка ми.
Глициния Джейн (Милбъри) Сноу беше генетик теоретик. Това означаваше, че е разсъждавала по-задълбочено от другите учени. Не прекарваше времето си в лаборатории, нито работеше във виртуалната реалност на компютър. Нейната лаборатория беше умът й, който бе изключителен. Тя теоретизираше и под нейните напътствия другите се стремяха да докажат теориите й.
Беше невероятно умна. Гениална. Можеше да избере всеки университет в света. Всички я търсеха.
Баща ми обичаше „Ашдън“, но щеше да я последва навсякъде, където би пожелала да отиде. Той би преуспял във всяка научна среда.
Майка ми се примири с „Ашдън“ заради мен. Повечето престижни университети са или в големи, или в средни по големина градове, където денем нямаше да съм по-ограничен отколкото в Мунлайт Бей, но където не можех да се надявам на разнообразен нощен живот. Големите градове са ярко осветени дори след залез слънце. А малкото тъмни райони не са места, където момче с велосипед може в безопасност да търси приключения между здрача и зората.
Тя се лиши от много неща, за да обогати моя живот. Затвори се в малък град, готова да зареже нереализиран целия си потенциал и да ми даде възможност да реализирам моя.
Когато се родих, тестовете за определяне на генетичните увреждания на зародиша бяха в началната си фаза. Ако аналитичните методи бяха достатъчно усъвършенствани и пигментната ми ксеродермия бе открита няколко седмици след зачеването, вероятно майка ми щеше да направи аборт.
Колко много обичам света с цялата му красота и странност.
Но заради мен през следващите години светът ще стане още по-странен и може би не толкова красив.
Ако не бях аз, майка ми би отказала да работи за проекта в Уайвърн и никога нямаше да поведе учените по нови пътища на изследователска дейност. И ние нямаше да го извървим и да стигнем до ръба на пропастта, където стоим сега.
Мануел се приближи до прозореца и Орсън се дръпна, за да му направи място. Вторачи се в сина си и когато светлината озари по-ярко лицето му, не видях безумен блясък в очите, а любов.
— Да повишиш интелигентността на животните — казах аз. — Какви военни приложения би могло да има това?
— Преди всичко има ли по-добър шпионин от куче, умно като човек, изпратено зад вражеската линия? Пълна маскировка. Пък и не проверяват кучешките паспорти. Какъв по-добър разузнавач на бойното поле?
Може да създадеш изключително интелигентно куче, което е умно, но и свирепо, и зло, когато е необходимо да бъде такова. Имаш нов вид войник — биологично проектирана машина за убийства, способна да разработва стратегии.
— Мислех, че интелигентността зависи от размера на мозъка.
Мануел сви рамене.
— Аз съм само ченге.
— Или от броя на гънките на мозъчната кора.
— Явно са открили, че не е така. Както и да е, в началото всичко вървеше успешно. Нещо, наречено проект „Франсис“. Допреди няколко години. Изумително интелигентно ловджийско куче. Операцията в Уайвърн започна, за да се извлече полза от наученото. И не работеха само върху повишаването на човешката интелигентност, а върху много други неща.
Надянал кевларените ръкавици, Тоби сложи горещата ваза в кофа, пълна до половината с вермикулит. Това беше следващият етап на процеса на закаляване.
— И кои са тези много други неща? — попитах аз.
— Искаха да повишат човешката подвижност, скорост и продължителност на живота, като намерят начин не само да прехвърлят генетичен материал от един човек на друг, но и между различните видове.
— О, Боже.
Тоби изсипа още гранули вермикулит, докато покри вазата. Вермикулитът е превъзходен изолационен материал, който позволява на стъклото да се охлажда много бавно и равномерно.
Спомних си нещо, което бе казал Рузвелт. Кучетата, котките и маймуните не били единствените експериментални обекти в лабораториите в Уайвърн. Имало и нещо по-лошо.
— Хора — вцепенен промълвих аз. — Експериментирали са върху хора?