Навън се развидели. Орсън се насочи право към двете пластмасови купи, поставени върху гумена постелка в единия ъгъл на кухнята. На всяка беше написано името му. Където и да отиде — във вилата на Боби или у Саша, — той е член на семейството.
Когато беше малък, го наричахме с различни имена, но кучето не реагираше на нито едно от тях. След като забелязахме колко съсредоточено гледа старите фирми на Орсън Уелс, когато му пуснехме видеото — и особено появата на самия Уелс, — ние на шега го кръстихме на актьора-режисьор. И кучето започна да отговаря на това име.
Орсън видя, че и двете купи са празни, захапа едната и ми я донесе. Напълних я с вода и я сложих на гумената постелка, за да не се плъзга по пода с бели керамични плочки.
Той захапа втората купа и ме погледна умолително. Като на всяко куче, очите и муцуната на Орсън са по-добре устроени за умолителен поглед, отколкото изразителните черти на най-талантливия актьор, излизал на сцената.
Докато седяхме около масата в трапезарията на „Ностромо“, аз си бях спомнил онези добре нарисувани, но шеговити картини на кучета, които играят покер, и ми бе хрумнало, че подсъзнанието ми се опитва да ми каже нещо важно, възкресявайки този образ от паметта. Сега се сетих. Всяко от кучетата на онези картини изобразява познат човешки тип и явно е умно колкото човек. Когато Орсън и Мънгоджери си играеха, „шегувайки се със стереотипа си“, аз осъзнах, че някои от животните в Уайвърн може да са много по-умни, отколкото мислех. Толкова умни, че още не бях готов да приема тази плашеща истина. Щом можеха да държат карти и да говорят, те вероятно щяха да спечелят играта на покер и да ми оберат парите.
— Рано е за хапване — казах аз, взимайки купата от Орсън, — но ти преживя тежка нощ.
Сипах в купата от любимата му суха кучешка храна, обиколих кухнята и спуснах щорите, за да се предпазя от нарастващата заплаха на деня. Докато спусках последната, ми се стори, че чух как някъде в къщата тихо се затваря врата.
Застинах на мястото си и се ослушах.
— Има ли нещо? — попитах кучето.
Орсън вдигна глава, подуши въздуха, изсумтя и пак насочи вниманието си към храната.
Циркът с триста арени в съзнанието ми се завъртя.
Приближих се до мивката, измих си ръцете и си наплисках лицето със студена вода.
Саша поддържа кухнята безупречна. Всичко блести от чистота и ухае приятно. Но помещението е препълнено с разни неща. Саша е превъзходен готвач и едната половина на плота е отрупана с чудновати домакински уреди. От лавиците висят множество тигани, тенджери, черпаци и съдове и имаш чувството, че изследваш пещера, където всеки сантиметър от тавана е осеян със сталактити.
Тръгнах из къщата, спускайки щорите и усещайки бликащия й от енергия дух на всеки ъгъл. Саша е толкова жизнена, че оставя след себе си специфично излъчване, което се задържа дълго, след като си е тръгнала.
Домът й не е подреден от дизайнер. В изобилието от мебели и произведения на изкуството няма хармония. По-скоро всяка стая е свидетелство за обсебващите я от време на време страсти. Саша е жена с много страсти.
Ястията се поднасят на голямата маса в кухнята, защото трапезарията е посветена на музиката. До едната стена има йоника и синтезатор, с който може да композира произведения за оркестър, ако иска. До тях е масата за писане, а върху нея — купчина нотни листове, които чакат молива й. В средата на стаята има барабани, а в ъгъла — висококачествено виолончело и ниско столче. В друг ъгъл е окачен саксофон. Има и две китари — акустична и електрическа.
Холът е посветен на книгите — друга нейна страст. Стените са изпълнени с лавици, отрупани с книги с твърди и меки корици. Мебелите не са модерни, нито стилни — столове и канапета в неутрални цветове, избрани заради удобството, което осигуряват.
В първата стая до стълбището на втория етаж има велосипед на стенд, уред за гребане, комплект гири от един до десет килограма и гимнастически дюшеци. Това е и стаята й за хомеопатична медицина, където държи десетки шишенца с витамини и минерали и практикува йога. Прави гимнастика, докато плувне в пот и навърти най-малко петдесет километра на одометъра. Когато свърши с упражненията, Саша винаги е по-енергична, отколкото преди да започне, зачервена и бодра. А щом приключи сеанс на медитация в различни пози на йога, напрежението от отпускането й е достатъчно силно, за да взриви стените на стаята.
Господи, колко я обичам!
Докато излизах от стаята за гимнастика и тръгвах по коридора, още веднъж бях завладян от онова предчувствие за предстояща загуба. Разтреперих се толкова силно, че трябваше да се облегна на стената, докато усещането отмине.