Преди малко, когато се качих по стълбите да видя какво се е случило с Анджела, се учудих колко съм спокоен и хладнокръвен въпреки заплахата от евентуално насилие. С типичната мъжка самоувереност дори почувствах известно задоволство, предвкусвайки опасността.
Каква промяна може да настъпи за десет минути! Сега, когато ми беше безпощадно ясно, че няма да се измъкна от това положение дори да притежавах половината от самоувереността на Батман, романтиката на опасността вече не ме вълнуваше.
Изведнъж нещо изпълзя от зловещия мрак, мина покрай мен и докосна врата ми. Нещо живо. Буйното ми въображение роди представата за Анджела Фериман, легнала по корем, възкресена от зла черна магия, как лази по пода към мен и ме целува по врата със студени, окървавени устни. Въздействието от липсата на кислород ставаше толкова осезаемо, че дори този ужасен и наелектризиращ образ не беше достатъчен, за да ме шокира и проясни съзнанието ми и аз машинално натиснах спусъка.
Слава Богу, че не уцелих, защото още докато изстрелът отекваше в хола, познах студения нос, долепен до врата ми и топлия език в ухото ми. Това беше моето единствено и неповторимо куче, верния ми другар Орсън.
— Хей, приятел… — От гърлото ми излезе само грачене.
Орсън близна лицето ми. Дъхът му миришеше като на всяко куче, но не изпитах отвращение.
Започнах трескаво да мигам, за да проясня зрението си, и червената светлина в стаята запулсира по-ярко от всякога. Но въпреки това не видях нищо, освен неясните очертания на косматата муцуна на кучето.
После осъзнах, че щом е влязъл в къщата и ме е намерил, Орсън ще ми покаже и как да изляза, преди да сме изгорели.
Събрах достатъчно сили, за да се изправя. Разтреперих се. После в гърлото ми като змиорка отново се надигна упоритото чувство за гадене, но както и преди, го потиснах.
Стиснах очи, опитвайки се да не мисля за вълната от непоносима топлина, която изведнъж ме обхвана. Протегнах ръка и сграбчих Орсън за нашийника.
Кучето държеше муцуната си близо до пода, където можеше да диша, но трябваше да затая дъх и да не обръщам внимание на дразнещия ноздрите пушек, докато то ме извеждаше от къщата. Блъснах се в някакви мебели и не се съмнявах, че нещастието и ужасът ми го забавляваха. Праснах лице в рамката на някаква врата, но не успях да си избия нито един зъб. Въпреки това, по време на краткото ми пътешествие, непрекъснато благодарях на Бога, че ме е подложил на изпитание с пигментна ксеродермия, а не със слепота.
Точно когато си помислих, че ще припадна, ако не се хвърля на пода да подишам чист въздух, усетих студен повей в лицето и когато отворих очи, можех да виждам. Бяхме в кухнята, докъдето огънят още не беше стигнал. Нямаше и пушек, защото вятърът, нахлуващ през отворената задна врата, издухваше всичко към трапезарията.
На масата стояха трите обредни свещи в рубиненочервени чашки, двете ликьорени чаши и отворената бутилка с кайсиево бренди. Мигайки пред тази уютна картина, аз почти повярвах, че събитията от изминалите няколко минути са били само чудовищен сън и Анджела, жива и здрава, още увита в жилетката на мъртвия си съпруг, пак ще седне срещу мен, ще напълни чашата си и ще довърши странния си разказ.
Устата ми беше толкова пресъхнала и мръсна, че едва не взех бутилката бренди със себе си. Но Боби Халоуей щеше да има бира и това щеше да е по-добре.
Резето на вратата в кухнята беше спуснато. Колкото и да беше умен Орсън, съмнявах се, че ще може да отвори заключена врата, за да ме спаси. Най-малкото той нямаше ключ. Явно убийците бяха избягали оттам.
Излязохме навън и се изкашлях, за да прогоня пушека от дробовете си, сетне пъхнах пистолета в джоба на якето. Нервно огледах задния двор и избърсах влажните си ръце в джинсите.
Сенките на облаците плуваха по осветената от луната морава като стада риби под сребристата повърхност на езеро.
Нищо не помръдваше, освен разклащаната от вятъра растителност.
Грабнах велосипеда и го закарах до покрития с жасмин проход. Вдигнах глава и удивен огледах къщата. Бях изумен, че не е погълната цялата от пламъците. Отвън имаше съвсем слаби белези от пожара, който бушуваше вътре. По пердетата на два от прозорците на горния етаж се виеха ярки пламъци, а от вентилационните отдушници под стрехите на покрива разцъфваха бели венчелистчета от пушек.