С изключение на воя и ропота на непрестанния вятър, нощта беше неестествено тиха. Мунлайт Бей не е голям град, но въпреки това има характерен нощен глас: няколко движещи се коли, далечна музика от бар за коктейли или хлапе, което се учи да свири на китара, лаещо куче, свистенето на големите четки на машините за почистване на улиците, гласове на минувачи, смях на гимназисти, събрали се пред сводестата галерия на Ембаркадеро Уей, и от време на време меланхоличното изсвирване на пътническия влак, наближаващ кръстовището на Оушън Авеню… Но в този момент не се чуваше нищо. Все едно бяхме в най-мъртвешкия квартал на опустял град, намираш се навътре в някоя пустиня.
Явно пукотът на единствения ми изстрел в хола не е бил достатъчно силен, за да привлече нечие внимание.
Минах под сенника с решетките и вдъхнах приятното ухание на жасмин. Спиците на велосипеда тихо скърцаха за разлика от сърцето ми, което блъскаше в гърдите. Забързах след Орсън към външната врата. Кучето подскочи и отвори с лапа резето — номер, който бях виждал и преди. Тръгнахме по улицата. Движехме се бързо, без да тичаме.
Провървя ни: нямаше свидетели. По улиците не минаваха коли. Нямаше и пешеходци.
Ако някой съсед ме видеше да бягам от къща, обхваната от пламъци, Луис Стивънсън можеше да реши да използва това като оправдание да ме преследва. И да ме застреля, ако окажех съпротива при ареста.
Метнах се на велосипеда, подпрях се с крак на земята и погледнах къщата. Вятърът разклащаше листата на огромните магнолии и през клоните се виждаше, че пожарът се е разпространил и на долния етаж.
Изпълнен със смесени чувства, подкарах велосипеда по паважа, отправяйки се към по-неосветена улица. Орсън припкаше до мен, дишайки шумно.
От къщата на Фериман бяхме изминали почти една пресечка, когато чух грохота на експлодиращите стъкла на прозорците, взривени от непоносимата горещина.
16.
Звезди между клоните, процеждаща се през листата лунна светлина, гигантски дъбове, живителен мрак, спокойствието на надгробни плочи — и за един от нас вечно интригуващата миризма на криещи се катерици: отново се намирахме на гробището до католическата църква „Свети Бернадет“.
Бях подпрял велосипеда на гранитен паметник, върху който имаше увенчана с ореол глава на ангел, и се бях облегнал на надгробна плоча с кръст отгоре.
Няколко преки по-нататък сирените внезапно замлъкнаха, когато пожарните коли пристигнаха пред жилището на Фериман.
Не карах велосипеда по целия път до къщата на Боби Халоуей, защото бях сразен от настойчив пристъп на кашлица, който ми попречи да управлявам. И Орсън започна да залита, докато гонеше упоритата миризма на огън с поредица от силни кихавици.
Трябваше да прочистя дробовете си и затова събрах гъста храчка с мирис на сажди и я изплюх върху плетеницата от криви коренища на най-близкия дъб с надеждата, че няма да му стане нищо. В устата си усещах отвратителен вкус, като че ли бях ял смлени брикети в бульон.
Тъй като прекара в горящата къща по-малко време от безразсъдния си господар, Орсън се съвземаше по-бързо от мен. Докато още храчех и плюех, кучето вече обикаляше най-близките надгробни плочи и усърдно душеше, търсейки гризачи с пухкави опашки.
В паузите между две изкашляния говорех с Орсън и понякога той вдигаше благородната си черна глава и се преструваше, че слуша. Размахваше опашка да ме насърчи, но не откъсваше вниманието си от издирването на катерици.
— Какво, по дяволите, се случи в онази къща? — питах аз. — Кой я уби? Кой ми правеше номера? И какъв беше смисълът на историята с куклите? Защо просто не ми прерязаха гърлото и не ме изгориха заедно с Анджела?
Орсън разтърси глава и аз се опитах да тълкувам реакцията му. Кучето нямаше отговор на тези въпроси. Беше озадачено. Нямаше представа. Не знаеше защо не са ми прерязали гърлото.
— Мисля, че не беше заради пистолета. Искам да кажа, че бяха най-малко двама, вероятно трима, затова лесно можеха да ме надвият. И макар че й прерязаха гърлото, сигурно имаха и огнестрелно оръжие. Те са отвратителни негодници, садистични убийци. Избождат очите на хората, само за да се забавляват. Много вероятно е да са носили пистолети, така че не са се уплашили от моя „Глок“.
Орсън килна глава на една страна, обмисляйки въпроса. А може би беше заради глока. Или не. Кой знае? Но какво е „Глок“, между другото? И каква е онази миризма? Прекрасна е. Прекрасно ухание. Дали е катерича пикня? Извинявай, господарю Сноу. Работа. Трябва да свърша нещо.