Разходката обикновено беше спокойна и пораждаше размисъл. Тази вечер носът беше тих, но изглеждаше неземен като гръбнак на лунна скала и аз непрекъснато се обръщах, очаквайки да видя, че някой ме преследва.
Едноетажната вила е от тиково дърво, с покрив от кедрови плочи. Потъмняло от атмосферните условия до светло сребристосиво, дървото приема ласките на лунната светлина, както женското тяло приема докосването на любимия. От трите страни на къщата има дълбоко вдадена веранда с люлеещи се столове.
Няма дървета. Пейзажът се състои само от пясък и диви треви. Но окото изгубва търпение от по-близката гледка и търси небето, океана и трепкащите светлини на Мунлайт Бей, които се виждат в далечината.
Без да бързам и за да успокоя нервите си, подпрях велосипеда на парапета на верандата, минах покрай вилата и отидох в края на носа. Двамата с Орсън застанахме на върха на склона, спускащ се от десет метра към плажа.
Прибоят беше много муден, почти като отлив, макар да имаше пълнолуние. Духаше лек крайбрежен бриз, който в града бе утихнал.
Вятърът над океана е най-добър. Заглажда повърхността на водата и издухва пръските от гребените на вълните, позволявайки им да се задържат по-дълго и да хлътнат, преди да се разбият.
Боби и аз караме сърф от единайсетгодишни. Той — през деня, а двамата — нощем. Мнозина сърфисти карат на лунна светлина, малцина — в безлунни нощи, а Боби и аз най-много обичаме бурните вълни, когато на небето няма дори звезди.
Любовта ни към сърфа граничи с мания. Станахме специалисти, преди да навършим четиринайсет, и майстори, когато Боби завърши гимназия, а аз получих зрелостно свидетелство като частен ученик. Сега Боби е нещо повече от запалянко. Той е фанатик и хора от цял свят се обръщат към него, за да разберат къде ще има големи вълни.
Господи, колко обичам морето нощем! Мрак, пречистен до течност. Никъде не се чувствам повече у дома си, както сред тези черни диплещи се вълни. Единствената светлина, появяваща се в океана, е на биолуминесцентния планктон, който започва да сияе, когато го обезпокоят, и макар да може да озари цяла вълна в наситено бледозелено, яркостта му е безвредна за очите ми. Нощем морето не съдържа нищо, от което трябва да се крия или дори да извръщам поглед.
Когато се върнах при вилата, Боби стоеше на прага на отворената външна врата. Тъй като сме приятели, всички лампи в къщата му имат регулатори за светлината и той ги бе намалил до мъждукането на свещи.
Нямах представа как е разбрал, че съм дошъл. Нито аз, нито Орсън издадохме звук. Но Боби винаги разбира.
Беше бос, макар да беше март, но си бе сложил джинси, а не бански или шорти. Ризата му беше хавайска. Той не носи други модели. Но беше направил отстъпка пред сезона, като бе облякъл бял памучен пуловер с дълги ръкави под ризата, изрисувана с пъстри любопитни папагали и палми. Докато изкачвах стъпалата на верандата, Боби ми направи „шака“, знака на сърфистите, нещо подобно на знака, който си показват в „Стар Трек“. Сгъваш средните три пръста, протягаш палеца и кутрето и лениво поклащаш ръка. Това означава много неща — здравей, какво става, спокойно, страхотни вълни, — всичките дружелюбни и никога не се приема като обида, освен ако не го покажеш на човек, нямащ нищо общо със сърфа — например гангстер от Лос Анджелис, който може и да те застреля.
Изгарях от нетърпение да му разкажа всичко, което се беше случило след залез слънце, но Боби цени мудния подход към живота. Ако беше още по-муден, щеше да е умрял. Дори когато кара сърф, той цени спокойствието. Съхранява го. Ако искаш да станеш приятел на Боби Халоуей, трябва да се научиш да възприемаш неговия възглед за живота: нищо от онова, което става по-далеч на километър от плажа, не е достатъчно важно, за да се тревожиш за него и няма достатъчно тържествено или елегантно събитие, което да оправдава носенето на вратовръзка. Боби реагира по-добре на ленивия разговор, отколкото на бъбренето, и на загатнати, отколкото на преки твърдения.
— Ще ми дадеш ли бира? — попитах аз.
— „Корона“, „Хайнекен“, „Лоуенбрау“?
— За мен „Корона“.
Боби влезе в хола и извика оттам:
— Онзи с опашката ще пие ли тази вечер?
— Да, „Хайнекен“.
— Светла или тъмна?
— Тъмна.
— Нощта сигурно е била тежка за кучета.
— Направо ужасна.
Вилата се състои от голям хол, кабинет, където Боби хваща вълни от цял свят, спалня, кухня и баня. Стените са облицовани в тъмен дъб, прозорците са големи, подовете — с плочки и мебелите — удобни.