Украсата — освен естествената обстановка — се свежда до осем удивителни акварела от Пиа Клик, жена, която Боби още обича, макар че го изостави, за да отиде в Уаймеа Бей, на северния бряг на Оаху. Той искаше да замине с нея, но Пиа каза, че искала да бъде сама. Уаймеа бил духовният й дом. Хармонията и красотата на онова място й давали душевен покой, който й бил необходим, за да реши дали да живее със съдбата си или не. Не знам какво означават думите й. Боби също. Пиа рече, че заминава за един-два месеца. Това беше преди три години. Прибоят край Уаймеа излиза от изключително дълбоки води. Вълните са високи и приличат на стени. Пиа каза, че били зелени като прозрачен нефрит. От време на време мечтая да се разхождам по онзи бряг и да слушам бученето на вълните. Веднъж месечно Боби се обажда на Пиа или тя на него. Понякога говорят няколко минути, друг път — часове. Тя не живее с друг мъж и наистина обича Боби. Пиа е един от най-милите, добри и умни хора, които познавам. Не разбирам защо постъпва така. Боби също не може да разбере. Дните минават. Той чака.
Боби извади бутилка „Корона“ от хладилника в кухнята и ми я подаде.
Отворих я и пийнах глътка.
Той отвори „Хайнекен“ за Орсън и попита:
— Половината или цялата?
— Имахме тежка нощ, та затова нека да е цялата.
Въпреки скръбната вест аз бях потънал дълбоко в тропическите ритми в Страната на Боби.
Той изля бирата в дълбоката купа от емайлиран метал, която държи за Орсън. На купата с печатни букви е написал „РОУЗБЪД“, така както се казваше детската шейничка във филма „Гражданинът Кейн“ на Орсън Уелс.
Боби няма намерение да кара кучето ми да става алкохолик. Орсън не получава бира всеки ден и обикновено дели бутилката с мен. Въпреки всичко той има своите удоволствия и аз не смятам да му отказвам онова, което му харесва. Като се има предвид теглото му, Орсън не се напива от една-единствена бира. Ако обаче му дам две, го хваща и прави разни купонджийски номера.
Кучето започна шумно да лочи бирата, а Боби отвори „Корона“ и за себе си и се опря на хладилника.
Облегнах се на плота до мивката. В кухнята имаше маси и столове, но Боби и аз предпочитаме да се облегнем някъде.
Приличаме си в много отношения. Еднакви сме на ръст и имаме почти едно и също телосложение. Макар че Боби има тъмнокестеняви коси и черни като гарван очи, които сякаш имат сини точици, понякога са ни взимали за братя.
И двамата имаме колекция от мазоли от карането на сърф. И както се беше облегнал на хладилника, Боби разсеяно потърка с единия си крак мазолите на другия. Това са малки, възлести отлагания на калций, които се образуват от постоянния натиск върху сърфа. Получават се и когато гребеш в полулегнало положение.
Аз, разбира се, нямам слънчев загар като на Боби. Той изглежда като плажен бог през цялата година, а през лятото прилича на силно препечена филия. Танцува мамбо с кожния рак и може би някой ден и двамата ще умрем от същото слънце, което той търси, а аз отбягвам.
— Днес имаше хубави вълни — каза той. — Два метра. С идеална форма.
— Струва ми се, че сега са утихнали.
— Да. Намаляха около залез слънце.
Смучехме бирите, а Орсън доволно облизваше муцуна.
— И така, баща ти е починал — рече Боби.
Кимнах. Сигурно Саша му се беше обадила.
— Добре — добави той.
Боби не е жесток или безчувствен. Само имаше предвид, че е добре, задето страданията бяха свършили за баща ми.
Когато сме двамата, ние често си казваме много с няколко думи. Хората ни мислят за братя не само защото сме еднакви на ръст и тегло и имаме сходно телосложение.
— Отишъл си навреме в болницата. Всичко е било точно.
— Да.
Не ме попита как се чувствам. Знаеше.
— И след болницата си изпял няколко песни в църквата — продължи Боби.
Докоснах изцапаното си със сажди лице.
— Някой уби Анджела Фериман и запали къщата й, за да прикрие следите. Едва не изгорях в пожара.
— Кой е този някой?
— Де да знаех. Някакви хора откраднаха тялото на баща ми.
Боби пийна от бирата, без да каже нищо.
— Убиха някакъв скитник и размениха телата. Може би не искаш да знаеш за това.
За миг той постави на везните мъдростта на невежеството и притегателната сила на любопитството.
— Винаги мога да забравя какво съм чул, ако това ти се струва умно.
Орсън се оригна. Бирата му причиняваше газове.
Кучето размаха опашка и погледна умолително, и Боби рече:
— Стига ти толкова, косматко.
— Гладен съм — казах аз.
— И си мръсен. Изкъпи се и вземи някои от дрехите ми. Аз ще направя мексикански питки.
— Мислех да се изкъпя в океана.
— Адски е студено.