— Вероятно е безполезно, но от време на време не е зле да стреляш по тях.
— Кои са те? Кого предупреждаваш?
Знаех, че Боби е странен тип, но този път май прекаляваше.
Дюните продължаваха да привличат вниманието му. Измина още една минута, после той ме погледна така, сякаш бе забравил за присъствието ми.
— Да влезем вътре. Ти ще си измиеш лицето от тия сажди, с които приличаш на Дензъл Уошингтън, а аз ще приготвя страхотни питки.
Познавах го добре и не зададох повече въпроси.
Боби се държеше загадъчно или за да разпали любопитството ми и да засили скъпоценната си репутация на странен тип, или защото имаше основателна причина да пази тайната си дори от мен. Държеше се особено, сякаш бе на сърфа си, яхнал гребена на безумно висока вълна.
Докато влизах след него в къщата, още усещах, че ме наблюдават. От вниманието на неизвестния наблюдател по гърба ми полазиха тръпки — досущ раци-пустинници по загладен от вълните плаж. Преди да затворя вратата, за пореден път се вторачих в мрака с надеждата да забележа нещо, но които и да бяха тайнствените гости, те останаха добре скрити.
Банята в къщата на Боби е голяма и луксозна: черен гранитен под, черни плочи, красиви шкафчета от тиково дърво и десетки квадратни метра огледала. Огромната вана може да побере четирима, което я прави идеална за къпане на куче.
Корки Колинс, който бе построил тази хубава къща, преди Боби да се роди, е бил непретенциозен човек, но обичал удобствата. Като например мраморната вана за четирима, разположена диагонално от душа. Може би Корки — чието истинско име е било Тоширо Тагава, преди да го смени — си е фантазирал за оргии с мацки от плажа или просто е искал да се къпе с кеф.
На млади години, току-що завършил юридическия факултет през 1941, Тоширо бил заточен в Манзанар — лагера, където лоялните американци от японски произход били затворени по време на Втората световна война. След войната, ядосан и унизен, станал активен и се заловил да осигурява справедливост за угнетените. След пет години загубил надежда в справедливостта на правосъдието и започнал да вярва, че повечето угнетени, ако имат възможност, ще станат потисници.
Сменил амплоато си и станал адвокат по дела за лични обиди. Тъй като кривата на образованието му била стръмна като огромната монолитна вълна на южнотихоокеански тайфун, Тоширо бързо станал най-преуспяващият адвокат в тази област в околностите на Сан Франциско.
След още четири години, когато натрупал в банката солидна сума, се отказал от адвокатската практика. През 1956, трийсетгодишен, построил тази къща на южния нос на Мунлайт Бей и прокарал електричество, вода и телефон. Със суховато чувство за хумор, непозволяващо на цинизма да се превърне в огорчение, Тоширо Тагава официално се прекръстил на Корки Колинс в деня, в който се преместил да живее във вилата и посветил всеки ден до края на живота си на плажа и океана.
По ходилата и пръстите на краката, под капачките на коленете и на долните му ребра излезли мазоли от сърфа. От желание да чува безпрепятствено бученето на вълните, Корки не винаги си слагал тапи в ушите, когато карал сърфа, затова развил екзостоза, костен израстък, изхождащ от повърхността на костите. Каналът на вътрешното ухо се запушва, когато се пълни със студена вода и поради многократна злоупотреба, доброкачествен тумор на костта стеснява канала. На петдесет години Корки оглушал с лявото ухо. На всеки сърфист носът му тече като чешма след бурен сеанс по вълните. Синусите ти се изпразват експлозивно, изхвърляйки всичката морска вода, влязла в ноздрите ти по време на карането. Тази неприятност обикновено се случва, когато разговаряш с някое красиво маце с впити в дупето бикини. След двайсет години на епично каране на сърф и последващ водопад от ноздрите, Корки развил екзостоза в синусите, налагаща операция, която да премахне главоболието и да възстанови правилното оттичане. На всяка годишнина от операцията той организирал специални увеселения. От годините, прекарани под ослепителното слънце и в солената вода, Корки се разболял и от птеригиум, сърфистко око — подобно на крило удебеляване на конюнктивата над бялото на окото, впоследствие обхващащо роговицата. Зрението му постепенно се влошило.
Преди девет години той отърва офталмологична операция, защото беше убит — не от меланом или акула, а от самия океан. Макар че тогава беше шейсет и седем годишен, Корки излизаше в чудовищно бурни вълни, шестметрови грамади, по които повечето сърфисти, три пъти по-млади от него, не биха опитали да карат, и според свидетели бил на гребена на една от тях, викал от радост, носел се почти във въздуха, правел блестящи завои и непрекъснато увеличавал скоростта, докато страхотното му преживяване не свършило и бил повален от разбиваща се вълна. Такива чудовища тежат хиляди тонове. Това е огромно количество вода, твърде много, за да се бориш срещу него и дори силен плувец може да бъде задържан на дъното минута или повече, преди да се измъкне на повърхността да поеме въздух. Нещо по-лошо, Корки се показал над водата в неподходящ момент, бил блъснат от следващата вълна и се удавил в капана между двете.