Саша бе пуснала „Денят на дипломирането“.
— Истински концерт на Крис Айзък — отбеляза Боби.
— Прави го заради мен.
— Не се и съмнявам. Не мисля, че Крис Айзък е в радиото и е опрял пистолет в главата й.
Мълчаливо довършихме последната порция питки. Най-после Боби зададе въпросите си. Единственото, което поиска да узнае, беше нещо от думите на Анджела.
— Каза, че били маймуни и в същото време не били, така ли?
— Доколкото си спомням, точните й думи бяха: „Приличаше на маймуна. И, разбира се, беше маймуна. И беше, и не беше. И това не й беше наред.“
— Стори ли ти се странна?
— Беше изтерзана и много уплашена, но не беше превъзбудена. Освен това някой я уби, за да й затвори устата, ето защо в думите й сигурно е имало нещо вярно.
Той кимна и отпи от бирата.
После мълча толкова дълго, че накрая не издържах и попитах:
— Какво ще правим сега?
— Мен ли питаш?
— Не говорех на кучето.
— Ще го зарежем.
— Кое?
— Ще забравим за случилото се и ще продължим да живеем.
— Знаех, че ще кажеш така — признах аз.
— Тогава защо ме питаш?
— Боби, може би смъртта на майка ми не беше случайно произшествие.
— Струва ми се повече от „може би“.
— И вероятно заболяването на баща ми не е било само рак.
— Е, и какво от това? Ще поемеш по пътеката на отмъщението?
— Онези хора не могат да се измъкнат безнаказано с убийство.
— Защо не? Непрекъснато го правят.
— Ами не би трябвало.
— Не казвам, че трябва, а само, че го правят.
— Знаеш ли, Боби, може би животът не е само сърф, секс, храна и бира.
— Никога не съм твърдял такова нещо, а само, че би трябвало да бъде така.
— Е — рекох аз, вторачвайки се в мрака отвъд прозореца, — аз не се боя.
Той въздъхна и се облегна назад.
— Ако чакаш да хванеш вълна и условията са драматични — към брега се приближават наистина огромни вълни, шестметрови, които изискват всичко от теб, и ти знаеш как да се справиш с тях, но въпреки това чакаш като шамандура, това означава, че се страхуваш. Но изведнъж вместо тях се появяват деветметрови вълни, които ще те гонят, ще те съборят от сърфа, ще те повалят, ще те накарат да засмучеш водорасли и да се молиш на Бога. Ако изборът ти е или да бъдеш убит, или да бъдеш шамандура, тогава не се боиш, ако чакаш и прогизнеш целият. Ти показваш зряла преценка. Дори един абсолютен бунтар сърфист се нуждае по малко от това. А онзи, който яхва вълната, макар да знае, че ще бъде смазан… ами, той е глупак.
Бях трогнат от дължината на речта му, защото това означаваше, че е силно притеснен за мен.
— Наричаш ме глупак, така ли? — попитах аз.
— Още не. Зависи какво ще направиш.
— Тогава съм бъдещ глупак.
— Нека само да кажем, че потенциалната ти глупост надхвърля скалата на Рихтер.
Поклатих глава.
— Ами от мястото, където седя, вълната не ми се вижда деветметрова.
— Може би е дванайсетметрова.
— Най-много шестметрова.
Той завъртя очи, сякаш искаше да каже, че единственото място, където вижда здрав разум, е вътрешността на собствения му череп.
— От онова, което каза Анджела, останах с впечатлението, че всичко започва от някакъв проект във форт Уайвърн.
— Тя се качи горе да вземе нещо, което искаше да ми покаже. Предполагам, някакво доказателство, нещо, което съпругът й е измъкнал. Каквото и да беше, пожарът го унищожи.
— Форт Уайвърн. Армията. Военните.
— Е, и?
— Тук става дума за правителството — рече Боби. — А то не е дори девет-, а трийсетметрова вълна. Цунами.
— Това е Америка.
— Беше.
— Тук имам дълг.
— Какъв?
— Морален.
Боби смръщи чело и потърка носа си с палец и показалец, сякаш от моите приказки го бе заболяла главата и каза:
— Сигурно, ако пуснеш вечерните новини и чуеш, че комета заплашва да унищожи земята, ще нахлузиш клина и наметалото на Батман и ще излетиш в космоса, за да я пренасочиш към другия край на галактиката.
— Освен ако наметалото не е на химическо чистене.
— Задник такъв.
— Ти си задник.
20.
— Погледни — каза Боби. — Информацията идва в момента. От правителствен британски сателит, следящ климатичните условия. Обработи я и ще изчислиш височината на всяка вълна по света, плюс-минус няколко сантиметра.
Не беше запалил осветлението в кабинета си. Големите видеомонитори на различните компютърни работни станции осигуряваха достатъчно светлина за него и повече от достатъчно за мен. На екраните се движеха цветни графики, географски карти, увеличени сателитни снимки и диаграми на протичането на динамични климатични процеси.