— Тя не прекарва живота си в козметичния салон, нито вкъщи, чистейки с прахосмукачката. Животът й е между ушите. В черепа й има цял един свят и вероятно много по-странен и шибан, отколкото нашия, с плитките ни мозъци. Шест милиарда като нас се разхождат по тази планета. Шест милиарда по-малки светове в по-големия. Продавачите на обувки и готвачите, които външно изглеждат отегчени, водят много по-странен живот от теб. Шест милиарда различни истории. Всяка една епична, пълна с трагедии и победи, добро и лошо, отчаяние и надежда. Ти и аз не сме толкова особени, братко.
За миг останах безмълвен. После докоснах ръкава на изрисуваната му с папагали и палми риза и казах:
— Не знаех, че си такъв философ.
Той сви рамене.
— Само малък бисер на мъдрост. По дяволите, това беше нещо, което ми се падна в курабия с късметче.
— Трябва да е била голяма.
— Беше огромен монолит, особняко — лукаво се усмихна той.
Голямата вълна, осветена от луната мъгла, се извисяваше застрашително на около осемстотин метра от брега — нито по-близо, нито по-далеч, отколкото беше преди. Нощният въздух бе неподвижен като в хладилното помещение в болница „Милосърдие“.
Никой не стреля по нас, докато слизахме по стъпалата на верандата. И никой не нададе онзи безумен вик.
Бяха тихи и се криеха сред дюните или зад хребета на склона, спускащ се към плажа. Усещах вниманието им като опасната енергия, която иска да се освободи в навита на кълбо, застинала и готова за скок гърмяща змия.
Макар че бе оставил пушката си вътре, Боби беше нащрек. Докато ме изпращаше до велосипеда, той започна да проявява повече интерес към историята ми.
— Онази маймуна, за която Анджела е споменала…
— Е, и?
— Как е изглеждала?
— Ами, маймуна като маймуна.
— Шимпанзе, орангутан или друга?
Хванах кормилото на велосипеда, обърнах го, за да започна да го бутам по мекия пясък и рекох:
— Била е маймуна резус. Не ти ли казах?
— Колко голяма?
— Висока шейсет сантиметра и тежка дванайсет-тринайсет килограма.
Боби се вторачи в дюните и каза:
— Виждал съм такива.
Изненадан, аз отново подпрях велосипеда на парапета на верандата и попитах:
— Маймуни резус? Тук?
— Ами някакви маймуни. Горе-долу толкова големи.
Калифорния, разбира се, не е родина на маймуни. Единствените примати в горите и полята на щата са човешките същества.
— Една нощ такава маймуна ме гледаше през прозореца. Излязох навън, но тя беше изчезнала.
— Кога стана това?
— Преди около три месеца.
Орсън застана между нас, сякаш да ни успокои.
— Виждал ли си ги пак? — попитах аз.
— Шест-седем пъти. Винаги нощем. Потайни са. Стават все по-дръзки. Движат се в стадо.
— Стадо?
— Вълците се движат в глутница. Конете — в табун. А маймуните — в стадо.
— Проучил си въпроса. Защо не си ми казал за това?
Боби не отговори. Наблюдаваше дюните.
И аз ги наблюдавах.
— Тук ли са сега?
— Може би.
— Колко са в стадото?
— Не знам. Шест или осем. Така предполагам.
— Купил си пушка. Мислиш ли, че са опасни?
— Може би.
— Обади ли се на някого? Например на Службата за контрол върху животните?
— Защо?
Боби се поколеба, сетне рече:
— Пиа ме побърква.
Пиа Клик. Замина за Уаймеа уж за месец-два, а вече станаха три години.
Не разбрах какво общо имаше Пиа с това, че Боби не се е обадил на Службата за контрол върху животните.
— Установила, че е превъплъщение на Каха Хуна — добави той.
Каха Хуна е митична хавайска богиня на прибоя, но никога не се е прераждала, за да бъде превъплъщение.
Пиа не е местна хавайка, а е родена в Оскалуса, Канзас, израснала е там до седемнайсетгодишната си възраст и едва ли е подходящ кандидат за митологична хавайска богиня.
— Липсват й някои препоръчителни писма — отбелязах аз.
— Абсолютно сериозна е по въпроса.
— Е, всъщност е достатъчно хубава, за да бъде Каха Хуна или някоя друга богиня.
Не виждах добре очите на Боби, но лицето му беше мрачно. Никога не съм го виждал мрачен. Дори не знаех, че може да бъде такъв.
— Опитвала се да реши дали превъплъщението изисква от нея да даде обет за безбрачие.
— Охо.
— Смята, че не трябва да живее с обикновен смъртен. Това щяло да бъде богохулствен отказ от ориста й.
— Жестоко — състрадателно казах аз.
— Но щяло да бъде страхотно, ако живее незаконно със сегашното превъплъщение на Кахуна.
Кахуна е митичният бог на прибоя — по-скоро творение на съвременни сърфисти, които са заимствали легендата за него от живота на древен хавайски знахар.