Отрядът мълчеше и чакаше да продължи.
— Ще повикам подкрепления. И от нашия клан, и от ордена на Огъня. Имаме последен шанс, след него късметът повече няма да ни се усмихне. Ако Убиецът премине три посвещения… той ще е почти в пълната си сила. И тогава, за да му вземем живота, ще ни струва половината клан. Това значи, че този път провал не бива да има, всички ли го разбраха? Кевин, Ерик! Този път нищо не трябва да ви отвлича. Ние ще се заемем с щита му. Вие ще убиете Убиеца.
Бузата на Кевин се сгърчи от тик. Окото му вече беше оздравяло. Каза глухо:
— Трудно ще ни е да умъртвим този мръсник. Няма да се справим само двамата с Ерик.
— Колко бойци ти трябват още? — попита Ритор, мъчейки се да не му проличи, колко неуютно се почувства от словата на Кевин. Щом те не вярват, че ще надвият Убиеца…
— Най-малко четири двойки. По-добре пет — намеси се Ерик.
— Тогава ще повикам седем души — невъзмутимо тегли чертата Ритор.
— Джонатан, Рандор, Бен, Жером, Берт, Авел, Блейд — с равен глас изброи Ерик. Най-добрите.
— Кой ще остане в клана?
— Ами онези двамата младоци, дето неотдавна ги приехме. Данко и неговия Малчо. Всеки е за двама, само с магия им е рано да се захващат — поясни Кевин.
— Съгласен.
Предстоеше кървава работа. Малцина щяха да се върнат в ордена живи. Но това не бе толкова важно — Старшите знаеха дълга си. А и умееха да го обясняват на помощниците си.
Лойя Ивер размишляваше. Седеше на масата, подпряла брадичка на сплетените си пръсти, и се взираше в купчинката разноцветни дървени пулове.
И така — Ритор чака идването на Дракона. Торн иска да го унищожи. Даже не „него“, ами „тях“ — и Дракона, и Ритор. В добавка към всичко това — назрява агресия на Природените.
Така, всичко е ясно. А с допълнителните сведения на разузнавачите…
Лойя научи за схватката на гарата в Хорск дванайсет часа след инцидента. И сега сън не я хващаше, Котката прехвърляше различните варианти, обясняващи случилото се.
А преди това дойдоха вести за сблъсъка в Луга. И за боя на моста край Рянск. Разузнаването работеше добре. И още по-преди — цяло сражение в малко градче до Сивия предел…
Но — всичко ред по ред. Първо — Хорск. Лойя занарежда пуловете като пасианс.
Ритор, онази кучка Сандра и новото момче-магьосник се опитвали да убият някакъв мъж, неотдавна пристигнал от Опакото… Хм, а къде е старата гвардия — Соли, Едулюс, братята Гай и Рой?… В боя се намесил Хотор, маг на Водните и е загинал заедно с един боец, Наказващ.
Доста лаконични сведения, да, но Котката изстиска от тях всичко възможно.
Човекът от Опаката страна, заради когото Ритор е събрал цяла зондеркоманда13 като е зарязал клана си почти беззащитен, можеше да бъде само потенциалният Убиец на Дракони, още недовършил инициацията си. Нещастният Хотор се е мъчил да осуети ликвидирането му.
Но тогава защо Водните са нападали този човек в Рянск и преди това? За какво им е изпотрябвало да го покушават в Луга? Ако този мъж е Убиец, Хотор е трябвало да го закриля… което магът и стори, но само когато се намеси Ритор. А дотогава се е опитвал да го унищожи…
Лойя не издържа и скочи на крака. Разходи се напред-назад. Тук имаше някаква тайна… невероятно важна тайна…
Най-елементарното обяснение бе, че Хотор е атакувал пришълеца, за да пусне прах в очите на Въздушните. Още повече, че ликвидирането на този човек е било много по-лесна работа, отколкото сега, ако се съди по наличната информация — преодолял е две посвещения от четирите. Допустима хипотеза, много даже допустима. Ритор е разгадал неумелата измама, посмял се е над преструвките на Торн и се е хвърлил в бой.
Така нещата се подреждаха. И въпреки всичко… Котката не можеше да се успокои — събитията се строяваха в простичка логическа верига. Твърде очевидна и разбираема.
Естествено, дори тя, Предводителката на най-коварния Тотемен клан, не знаеше в какво се състои обреда за посвещаване. Това я ядосваше, дразнеше и не й даваше мира. Лойя не бе свикнала да действа на сляпо. И отново май се налагаше да действа тъкмо като в мъгла. Сама — нямаше намерение да подлага клана си на рискове.
Сивият пул, бележещ клана на Котките, легна встрани от групата Въздушни. Такава картинка показва пъзелът…
Да, Торн се оказа лесна плячка. Лойя Ивер оценяваше Ритор далеч по-високо. Магът на Въздуха не би се вързал на толкова примитивни хитрини. Всъщност, Лойя още не беше решила кого ще подкрепи в тази война. Във всеки случай не би могла да запази неутралитет. Независимо от отношението й към Торн, той бе твърде силен вълшебник. И след като е споменал за нахлуване на Природените — значи това наистина предстои.
13
зондеркоманда — части от вермахта и СС за терор срещу мирното население от времето на Втората световна война — Бел.ред.