Арти отпрати жените да се върнат обратно в лоцманската кабина, а мъжете отплаваха, за да започнат трескаво търсене на лейтенант Лутър Линдстром.
— Той ми е страшно сърдит — отбеляза Лийла със съкрушен вид.
Хелън я прегърна през раменете.
— Е, ако си пропуснала да забележиш, Гейб също ми беше много ядосан. Това е добър знак, повярвай ми.
— Ами ако той никога повече не ми проговори? — добави Лийла, явно искрено разтревожена от подобна възможност.
— Ще ти проговори — увери я Хелън. — Той просто е смутен и объркан и това е всичко, а не му е по вкуса неговите хора да го виждат в това състояние.
Отвън се чуха викове, които мигновено привлякоха вниманието им към носа на лодката. Арти държеше един спасителен пояс и се готвеше да го хвърли зад борда. Хелън се приближи на пръсти, за да надникне зад борда на лодката. В същото време една голяма вълна издигна Лутер пред погледа й. Освен че беше мокър до кости и стресиран, по нищо друго не му личеше, че е скочил от падащ хеликоптер.
Шепнейки благодарствена молитва, Хелън се отпусна тежко до спътничките си. Събитията през този ден можеха да завършат с поредица от ужасяващи трагедии, но не бе станало така. Справедливостта бе възтържествувала. Точно както би трябвало.
Епилог
Денят на труда даде възможност на радиолокационния взвод да празнува победата си над корупцията. Времето беше повече от благоприятно за посрещане на гости на току-що боядисаната тераса на Гейб и Хелън. Бризът, духащ откъм океана, не позволяваше на слънцето да ги умори от жега. В случай че някой от гуляйджиите се сгорещеше прекалено много, имаше големи количества студен чай, бира и кофички е лед за освежаване. А и прохладните обещания на вълните нежно се плискаха на брега само на стотина метра разстояние.
Гейб беше цар на грила. Бе приготвил шницели, които изчезнаха за рекордно кратко време, и сега обръщаше печените ребърца. Хелън надзираваше разпределянето на чипса и салфетките и погледът й току се насочваше към красивия профил на Гейб. Тя преживяваше отново кошмара отпреди две седмици, като се удивляваше как замалко не бяха изгубили всичко, което двамата бяха открили отново в обятията си.
През изминалите оттогава две седмици тя бе така блажено щастлива, та й беше трудно да си спомни кога двамата с Гейб са се държали хладно един към друг. Макар че го съжаляваше за страданията, преживяни в Северна Корея, същевременно тя беше благодарна за промените, които те бяха предизвикали у него. Гейб беше най-грижовният, най-състрадателният и най-сексапилният съпруг в целия свят. А тя бе най-щастливата от всички жени.
Подавайки на Уести купата с чипс, тя се стресна от прекалено прямия му поглед. Съвсем лека усмивчица потръпна в ъгълчетата на устните му, макар че беше трудно човек да я различи при тази козя брадичка.
Все пак, тя имаше усещането, че Уести се радва за нея. Хелън му се усмихна смутено в отговор, отърсвайки се за малко от своето блаженство, колкото да помисли за положението на другите.
Защо помощник Уести Макафри беше сам? Под страховитата му външност, както долавяше тя, се криеше едно сърце, голямо колкото Дивия запад9, чието име носеше.
С опасния си вид той беше изключително привлекателен. И все пак, според Гейб, Уести имал връзки с омъжени жени, за да избегне капана на брака. Тъй като беше тюлен контратерорист, тя предполагаше, че е по-добре за кариерата му да няма собствено семейство. Все пак колко жалко. Тя усещаше, че той би могъл да обича една жена така, както Гейб обичаше нея сега — абсолютно, без задръжки.
Като носеше купата с чипс в другия край на терасата, за да я подаде на Лутер Линдстром, тя продължи да размишлява в същата насока. Лутер седеше до годеницата си Вероника, но напрегнатото мълчание между тях подсказваше за скрити проблеми. Гейб и останалите тайно се обзалагаха още колко дълго ще продължи тази връзка. Лутер си взе шепа чипс.
— Благодаря — каза той и на лицето му светна момчешка усмивка. Вероника, скрила очите си зад тъмни очила, отказа да си вземе.
Хелън прекоси терасата и отиде при Лийла, която стоеше настрана от другите. Тя бе дошла само поради настояването на Хелън и поддържаше колкото е възможно по-голяма дистанция между себе си и помощник-капитана.
След случката на борда на „Нор’ийстър“ Себастиан изглеждаше много резервиран. Объркана от тази явна промяна у него, Лийла също бе затворена. Хелън ясно разбираше, че всеки от тези двама инати очаква другият да разчупи леда.
— Струва ми се, че трябва да си тръгна, Хелън — каза Лийла, като си взе две резенчета чипс от купата. Болката в гласа й подсказа, че продължителното мълчание на Себастиан взема своите жертви.