По това време бях твърде млад, за да предвидя особените проблеми, които носи със себе си старостта. Именно един от тях бе пряката причина за драматичната и неочаквана среща, състояла се между баба и рибите в малките часове па последвалата нощ.
Преживяването беше болезнено за баба, за мене, а вероятно и за рибите. До края на живота си баба отказа да хапне каквато и да било риба, и през своите нощни странствувания винаги си носеше силно фенерче. За ефекта върху рибите не мога да съдя със същата увереност, защото след като глъчката позатихна, безчуственият ми братовчед най-коравосърдечно пусна водата. Що се отнася до мене, въздействието породи трайно влечение към по-дребните представители на животинското царство. С две думи, историята с рибите отбеляза началото на моята кариера, най-напред като естественик, а по-късно и като биолог. Бях поел своя път към вълчето леговище.
Моето безразсъдно увлечение към изучаването на живата природа прерастна бързо в зряла любов. Забелязах, че дори и човешките същества, с които ме свърза тя, бяха не по-малко привлекателни. Първият ми наставник беше един шотландец на средна възраст, който разнасяше лед, за да си изкара прехраната, но всъщност бе запален мамалог6 — любител. На крехка възраст боледувал от краста, проказа или друга подобна детска болест и му опадала косата без да му порастне никога вече — една трагедия, която може би бе повлияла върху обстоятелството, че когато се запознахме, той вече бе отдал петнадесет години от живота си на изследването на връзката между лятното линеене при лалугерите и зараждащия се у тях нарцисизъм. Този човек се бе сближил с лалугерите дотам, че със цвъркащи подсвирквания ги примамваше докато се измъкнеха от подземните скривалища и кротко се оставеха да прегледа козината по гърбовете им.
Професионалните биолози, с които по-късно се запознах, с нищо не му отстъпваха. На осемнадесет години прекарах едно лято като помагах при полевите наблюдения на друг мамалог. Той беше седемдесетгодишен, отрупан с титли, извоювал си високо място в света на науката преди всичко чрез изчерпателното изследване на белезите по матката у земеровките7. Този човек, уважаван професор в голям американски университет, знаеше за утробата на земеровките повече, отколкото някой някога е знаел. Нещо повече — той можеше да говори за своя предмет с истинско въодушевление. До края на живота си няма да се уморя мислено да съзерцавам онази прекарана с него вечер, когато в едночасов монолог за сексуалните отклонения при земеровките-пигмеи, той омагьосваше смесена публика от търговец на кожи, индианска матрона и англикански мисионер. (Търговецът сякаш изтълкува духа на беседата погрешно, но мисионерът, привикнал от години на трезви разсъждения, набързо го сложи на мястото му).
Волни и прекрасни бяха моите ранни години на естественик, но когато възмъжах и разбрах, че развлечението трябва да се превърне в призвание, ударих на камък. Щастливите дни на универсалния учен, който можеше да се увлича от всички етапи на естествената история отминаваха, и ако желаех да успея като биолог-професионалист, налагаше се да призная блудкавата необходимост от специализация. И все пак, когато започнах академичната си подготовка в университета, се затрудних да налучкам тясната пътечка.
Известно време се двоумих дали да последвам примера на мой приятел, специализиращ скатология (науката за изпражненията на животните), станал по-късно високопоставен скатолог в Биологическия обзор на Съединените щати. Намирах този предмет донякъде интересен, но все пак той не успя да разпали моя ентусиазъм дотолкова, че да стане смисъл на живота ми. А освен това, тази област беше пренаселена.
Моето лично пристрастие ме влечеше към изследване на живите животни в тяхната естествена жизнена среда. Като човек на точността, аз приемах думата биология, която означава учение за живота, в буквалния и смисъл. Болезнено ме озадачи парадокса, че много от моите съвременници страняха колкото може повече от самите живи същества и предпочитаха стерилната атмосфера на лабораториите, където използуваха мъртъв, често прекалено мъртъв животински материал, като предмет на изследване.