Към собствените ми познания по хранителните навици на вълците Оотек добави още много. Като потвърди моето откритие за ролята на мишките във вълчата храна, той ми разказа, че вълците изяждали и голям брой земни катерици и понякога дори сякаш ги предпочитали пред карибуто.
Почти из цяла Арктика земните катерици се срещат в изобилие, макар че заливът „Вълчи дом“ се пада южно от техния периметър. Те са близки роднини на обикновения дългоопашат лалугер от западните равнини, но за разлика от него притежават изключително слабо развито чувство за самосъхранение. В резултат лесно стават плячка на вълци и лисици. През лятото, добре охранени и угоени, могат да достигнат на тегло цял килограм, така че често вълкът убива достатъчно катерици за едно сносно ядене като изхабява само част от енергията, изразходвана в лова на карибу.
Надали е възможно, мислех си, рибата да бъде широко застъпена в храната на вълците, но Оотек ми уверяваше, че греша. Той ми разказа как гледал няколко пъти вълците да ловят обикновени щуки или северни щуки. Пролетно време едрите риби, понякога стигнали двадесет килограма тегло, си хвърлят хайвера и навлизат в заплетената мрежа тесни ръкави на блатистите тресавища покрай бреговете на езерата.
Ако вълкът решавал да ги лови, той скачал в някой по-голям ръкав и тръгвал срещу течението, като шумно пляскал из водата и подгонвал щуката пред себе си към постепенно стесняващи се ръкави. Накрая рибата усещала опасността и се обръщала назад, за да се спусне към открити води, но вълкът се изпречвал на пътя й, и стигало само веднъж страшните челюсти да се сключат, за да строшат гръбнака и на най-едрата щука. Оотек ми съобщи, че веднъж видял вълк, който за по-малко от час уловил седем големи щуки.
Ескимосът разправяше, че вълците ловели също и скатове20 когато едрите риби тръгвали нагоре по потоците на тундрата, за да хвърлят хайвера си. В този случай вълчата техника била притаяване на някоя скала сред плитчините; щом минел скат, вълкът го сграбчвал с лапа. Подобен метод използуват мечките при лов на сьомга.
Друг, макар и незначителен източник на храна, били северните скалпини — малки рибки, които се спотайват под камъните в плитките води. Вълците ги ловели като нагазвали във водата, преобръщали с муцуна или с лапа крайбрежните камъни и сграбчвали озовалите се на открито рибки, преди те да успеят да избягат.
По-късно през лятото ми се удаде случай да получа потвърждение на описания от Оотек риболов. Наблюдавах чичо Алберт, който прекара част от следобеда си в това занимание. За жалост, изобщо не успях да видя как вълците ловяха щука. Но като научих начина от Оотек, със значителен успех го приложих сам подражавайки във всяко отношение на описаните действия на вълците, само че вместо със зъби нанасях смъртоносния удар с късо копне.
Тези странични разяснения по отношение на вълчия характер ме изумиха, по едва когато стигнахме до разговор за ролята на карибу в живота на вълка, Оотек наистина ми отвори очите.
Вълкът и еленът според него бяха едно цяло. За да предаде смисъла на това, което искаше да обясни, Оотек ми разказа една притча. Тя звучеше малко като Стария завет, но Майк ме увери, че била част от полурелигиозния фолклор на ескимосите от вътрешността на Арктика. Те все още си живеят като безгрижни езичници — жалко за безсмъртните им души.
Ето и преразказаната приказка на Оотек:
„В началото бяха само Жената и Мъжът, и нищо друго не ходеше, не плуваше, и не летеше по света, докато един ден Жената издълба огромна дупка в земята и хвърли в нея въдица. Едно по едно измъкна тя всичките животни и последното, което улови в дупката, беше еленът карибу. Тогава Кайла (Господарят на Небето) каза на жената, че най-големият дар от всичко е еленът, защото еленът ще храни човека.
Жената пусна елена на свобода и му заповяда да върви по земята и да се множи, и еленът стори както му нареди Жената. И скоро земята се напълни с елени, и синовете на Жената имаха добър улов, и бяха сити и облечени и живееха в здрави колиби от кожа. Всичко идваше от елена.
Синовете на жената ловяха само едрите, угоените елени, те не искаха да убиват слабите, дребните и болните, защото нито ги биваше за ядене, нито кожите им бяха добри. Затова след време стана така, че болните и слабите надминаха по брой силните и охранените. И когато синовете видяха това, те се уплашиха и се оплакаха на Жената.
Тогава Жената направи магия и повика Кайла, и му рече: «Не струва твоята добрина, защото елените стават болни и слаби и ако се храним с тях, и ние ще отслабнем и ще се разболеем.»
Чу я Кайла и отговори: «Добро е делото ми. Ще кажа на Амарок (Духът на Вълка), а той на неговите деца, и те ще започнат да изяждат болните, слабите и дребните елени, и по земята ще има място само за тлъстите, угоените и здравите.»