Изобщо по мое време в университета ставаше ста-ромодно да се занимаваш с животни, дори с мъртви. Новите биолози се насочваха към статистически и ана-литически изследвания, и естественият материал от живота се превръщаше само във фураж за захранване на изчислителните машини.
Неспособността ми да се пригодя към новите тенденции имаше обратен ефект върху професионалните ми очаквания. Докато състудентите ми вече намираха мястото си във всевъзможни загадъчни специалности, измислени в повечето случаи от самите тях, според принципа, че щом в дадена област си единственият специалист няма защо да се боиш от конкуренция, аз още не смог-вах да насоча интересите си от общото към частното. Като наближи време за завършване, забелязах, че повечето колеги бяха подсигурени с отлични изследователски служби, а аз изглежда не предлагах нищо особено на биологическия пазар. Така, най-накрая неизбежно се наложи да започна работа на държавна служба.
Жребият бе хвърлен един зимен ден, когато получих повиквателна от Централната служба за опазване на дивеча. Информираха ме, че съм нает срещу щедрата месечна заплата от 120 долара и трябва незабавно да се явя в Отава.
Подтиснах малко бунтарството си и се подчиних на безапелационната заповед, защото ако бях научил нещо в университета, то беше, че научната йерархия изисква от своите служители висока степен на подчинение, ако не и раболепие.
Два дни по-късно пристигнах във ветровитата посивяла столица на Канада и си проправих път из мрачния лабиринт, който приютяваше Службата за опазване на дивеча. Представих се на Главния мамалог — през по-безгрижните училищни години бях живял с него в една стая в пансиона, но уви, сега той се бе преобразил в завършен учен, така обгърнат от професионално до-стойнство, че едва се сдържах да не му направя дълбок поклон.
Следващите няколко дни бях подложен на онова, което наричат „ориентация“ — доколкото схванах: процес, предназначен да ме доведе до деформираното състояние на, безнадеждна депресия. Във всеки случай, напомнящите Дантевия „Ад“ легиони бюрократи, които посетих в мрачните им, миришещи на формалин бърлоги, където прекарваха безкрайни часове в попълване на скучни данни и съчиняване на безмислени писма, не успяха да пробудят у мене голяма преданост към новата ми служба. Единственото, което действително научих беше, че в сравнение с бюрократичната йерархия в Отава, научната е едно анархистко братство.
В това окончателно се убедих през паметния ден, когато най-сетне ме признаха за годен да бъде представен. Въведоха ме тържествено в кабинета на Заместник министъра, където дотолкова се забравих, че се обърнах към него с „господине“. Моят придружител, целия пребледнял и разтреперан, ме избута от Аудиенцията, и по невидими пътища ме замъкна в мъжката тоалетна. След като най-напред коленичи и надникна под вратите на всички кабини, за да се увери напълно, че сме сами и никой не подслушва, той обясни с агонизиращ шепот, че никога не бива да се обръщам към Заместник министъра другояче, освен с „Господин началник“ или с титлата му от Бурската война8 „Господин полковник“, под заплаха от прогонване.
Военните титли бяха de rigeur9. Всички писма се подписваха от „капитан един-кой-си“, или „лейтенант еди-кой-си“, ако се зараждаха в по-нисши инстанции, или „полковник еди-кой-си“ и „генерал еди-кой-си“, ако идваха от по-горе. Онези членове от персонала, които не бяха имали възможност да придобият дори полувоенен статут, се принуждаваха да си измислят подходящи чинове, по-старши за висшите служители, и младши за новаците. Не всеки приемаше това с полагащата се сериозност. Попаднах на един нов служител в секция „Риболов“, който се бе характеризирал лаконично в преписка, изпратена до шефа, с подписа „Дж. Смит — редник, изпълняващ длъжноста ефрейтор“. След седмица безразсъдно храбрият младеж вече пътуваше към най-северната точка на остров Елсмиър, за да излежи своето заточение в иглу като изучава живота и навиците на деветшиповата бодливка.
В тези строги учреждения лекомислието никъде не се посрещаше благосклонно, както сам открих на съвещанието за моето първо поръчение.
На заседателната маса, наобиколена от мрачни физиономии, лежеше предварителния списък на нужните за целта материали — една грамадна документация в пет екземпляра, според официалните изисквания с внушителното заглавие:
Изнервен вече от тежката обстановка, аз съвсем изгубих самообладание, когато заседанието започна да обсъжда дванадесета точка от ужасяващия документ хартия, тоалетна, държавен стандарт, 12 рула.
8
1899—1902, когато южноафриканските бурски република са включени в състава на Британската империя (б. пр.)