Придружен от един индиански приятел от племето крий изпълних нареждането и късно същия следобед стигнахме езерото. Заварихме потресающа сцена на истинско клане. По леда бяха пръснати труповете на двадесет и три елена, и кръвта им беше превърнала големите преспи сняг в алена киша.
Траперът бе съобщил правилно, че труповете бяха недокоснати. Освен дребните захапвания тук-там от лисиците, сойките и гарваните, всички животни бяха непокътнати, с изключение на три. Две мъжки — с отрязани глави, и третото — млада бременна кошута, с отрязани задни бутове.
Жалко наистина за „доказателствата“, но нито един от тези карибу не бе нападнат от вълк. По езерото нямаше никаква вълча следа, но се виждаха други следи: онази безпогрешна тройна диря, оставена от ските и задното колело, която обикаляше навсякъде, и беше набраздила снежната повърхност с плетеница от криволичещи линии.
Елените не бяха повалени от вълци, в тях бе стреляно, и то понякога нееднократно. Един елен бе пробягал стотина метра с влачещи се по леда черва от раната, изтърбушила корема му. Други имаха по два или повече пронизани от куршумите крайници.
На практика обяснението на случилото се не трябваше да се търси много далече.
Преди две години туристическото бюро на провинциалната управа решило, че елените в Пустите земи могат да се превърнат в неустоима стръв за примамване на богати ловци на трофеи от Съединените щати28. Съответно била разработена програма за осигуряване на напълно „организирано“ сафари, в което група спортисти щели да бъдат превозвани със самолет до Полярния кръг и срещу хиляда долара всекиму щели да бъдат гарантирани чифт първокласни еленови рога.
По време на зимния им престой в горите, елените се хранят на зазоряване или при залез. Денем прекарват повечето време прибрани като в кошара върху откритите заледени езера. Следователно, пилотът на ловния самолет само трябва да избере езеро с повече елени и като кръжи на ниска височина, да скупчи елените в сбита, пресована маса. Тогава самолетът се приземява, но продължава все повече да се върти около обхванатото от паника стадо, за да му попречи да се пръсне. Ловците могат да поддържат непрекъснато огъня през отворените врати и прозорци, докато избият достатъчно карибу, за да осигурят повече добри трофеи, от които избират най-хубавите. Навярно те смятат, че щом тази малка екскурзийка струва толкова пари, имат право да се подсигурят напълно по отношение на резултатите, вероятно и съответните държавни чиновници са съгласни с тях.
Когато приключи стрелбата, труповете се преглеждат и всеки ловец с разрешително, упълномощаващо го да „притежава“ само едно карибу, отрязва най-хубавата глава, която намери. Ако някой от ловците обича еленово месо, режат се няколко бута и се хвърлят на самолета, който след това отлита на юг. След два дни спортистите победоносно се завръщат по домовете си.
Придружаващият ме индианец от племето крий бе наблюдавал сам този развой на събитията предишната зима, когато работил като водач. Не му се нравеше, но той бе достатъчно наясно със статута на индианеца в света на белите, за да запази цялото си възмущение за самия себе си.
Аз бях по-наивен. На другия ден изпратих радиограма до съответните власти с пълен доклад за инцидента. Отговор не получих — освен ако можех да считам за отговор факта, че няколко седмици по-късно провинциалната управа повиши премията за вълк на двадесет долара.
24.
СВЕТЪТ, КОЙТО СМЕ ЗАГУБИЛИ
Проблемът как щях да пътувам до Броше, на юг от залива „Вълчи дом“, се разреши една сутрин, когато Оотек влетя в колибата и съобщи, че бил видял самолет. И наистина, на запад от нас един самолет лениво кръжеше над тундрата.
Отдавна бях изгубил надежда, че пилотът, който ме докара до залива „Вълчи дом“ можеше някога да се върне и затова видът на този самолет ме разчувствува до дъното на душата ми. Сетих се за димките, с които бях екипиран и изтичах да ги взема. За мое учудване, те проработиха. Високо в небесата се устремиха кълба маслено черен дим и самолетът (изгубил се вече на запад) отново се показа, отправен по посока на моя сигнал.
Машината кацна в залива и аз отидох с кануто да посрещна пилота — непредразполагащ младеж с удължено лице, който преживяше буца дъвка. Излезе, че той имаше да ми разказва много неща.
След като в продължение на месеци Министерството не получило от мене и една думичка, сериозно се разтревожило. Не само че не пристигали никакви доклади за вълците, ами и държавното оборудване на стойност четири хиляди долара сякаш потънало в бездните на тундрата. Това вече било опасно, защото някой любопитен депутат от опозицията можел да подуши работата и да направи запитване в парламента. А страшилището, което преследва всяко държавно министерство, е възможността да го обвинят в лекомислено прахосване на обществени средства.