С известно закъснение открих пилота на един допотопен полярен Феарчайлд.11
Той изкарваше своето рисковано препитание като превозваше траперите от Пустите земи до далечните им колиби. Като изложих пред него своя проблем, той се вбеси.
— Я не се занасяй! — викна ми той. — Само малоумен може да наема самолет, без да знае за къде. И само малоумен може да се надява някой да повярва на тия приказки за вълчи глутници. Иди да си търсиш друг глупак, разбра ли? Аз си имам достатъчно работа, за да се занимавам с щуротии!
Случи се така, че по това време в колибите на мрачния Чърчил нямаше други „глупаци“. А малко преди да пристигна, са били трима. Първият обаче объркал нещо изчисленията над Хъдсъновия залив при опит да кацне върху леден блок, за да убие някаква полярна мечка — в резултат оцеляла само мечката. Вторият се намирал далеко в Уинипег, където се опитвал да изтегли заем, за да си купи нов самолет, след като крилото на предишния се счупило при излитане. И третият, естествено, беше точно прекалено заетият, който не се занимаваше с „щуротии“.
Вече стана съвсем невъзможно да се придържам към първоначалните нареждания и предприех онова, което ми се стори най-благоразумно — телеграфирах за нови инструкции в Отава. Отговорът дойде почти навреме — след шест дни:
НЕ РАЗБИРАМ ВАШИТЕ ЗАТРУДНЕНИЯ ТЧК ИНСТРУКЦИИТЕ СА СЪВЪРШЕНО ЯСНИ ТЧК АКО ВНИМАТЕЛНО СЕ СЛЕДВАТ НЕ БИХА СЕ ПОЯВИЛИ НИКАКВИ ТРУДНОСТИ ТЧК ВИЕ СТЕ ИНСТРУКТИРАН ЧЕ КОГАТО ИЗПРАЩАТЕ ДО МИНИ-СТЕРСТВОТО РАДИОГРАМИ ТРЯБВА ДА СЕ ОГРАНИЧАВАТЕ ДО НЕЩА ОТ КРАЙНА ВАЖНОСТ И ПРИ НИКАКВИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПОВТАРЯМ ПРИ НИКАКВИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ТЕЗИ СЪОБЩЕНИЯ НЕ БИВА ДА НАДВИШАВАТ ДЕСЕТ ДУМИ ТЧК. МЕЖДУВРМЕННО ОЧАКВАМЕ ДОКЛАД ЗА НАПРЕДЪКА НА ВАШАТА РАБОТА В СРОК ДО ДВЕ СЕДМИЦИ ПРЕДПОЛАГАМЕ ЧЕ ДО ТОГАВА ЩЕ СТЕ УСТАНОВИЛИ БЛИЗЪК КОНТАКТ С КАНИС ЛУПУС ТЧК РАДИОГРАМИТЕ ЗА СМЕТКА НА МИНИСТЕРСТВОТО ДА СЕ ОГРАНИЧАТ ДО ДЕСЕТ ДУМИ И ДА СЕ ОТНАСЯТ САМО ЗА НАЙ-ВАЖНИ НЕЩА И ДА БЪДАТ КОЛКОТО Е ВЪЗМОЖНО ПО КРАТКИ ТЧК КАКВО ИСКАТЕ ДА КАЖЕТЕ С ТОВА ЧЕ ИМАТЕ САМО ПОЛОВИН КАНУ ТЧК СТОЙНОСТТА НА ВАШАТА РАДИОГРАМА Е УДЪРЖАНА ОТ ЗАПЛАТАТА ВИ
Не ми оставаше друго освен да чакам проблематичното завръщане на пилота, отлетял за Уинипег. Отседнал бях в местния хотел — един скърцащ стар хамбар. Във ветровитите дни през неговите напукани стени се навяваше, въртеше и натрупваше пухкав сняг. А други дни Чърчил не познаваше.
Но въпреки всичко, аз не мързелувах. По това време Чърчил бе пълен с мисионери, проститутки, конни полицаи, преносвачи на ром, трапери, контрабандисти и обикновени търговци на кожи, и други интересни екземпляри — а както излезе, всички те без изключение бяха специалисти по вълци. Един по един ги намирах, разпитвах ги и си записвах прилежно всичко, което можеха да ми кажат. От тези източници получих поразителна информация, в по-голямата си част изобщо неотразявана в научната литература до този момент. Според създалото се за вълците обществено мнение, в Арктика те разкъсват ежегодно няколкостотин души, но аз научих, че се въздържали винаги да нападат бременни ескимоски. (Мисионерът — източник на тези забележителни сведения, бе убеден, че вълчата антипатия към бременната плът стимулира високата раждаемост сред ескимосите, а от своя страна това води до един печален интерес към размножителните, вместо към духовните дела). Осведомиха ме също, че на всеки четири години вълците се разболявали от някаква странна болест и това е направо амброзия. Предвидливо добавих петнадесет каси еленова бира към „десидерата“. После закупих двадесетина литра течен формалин — всеки собственик на погребално бюро би потвърдил, че за запазване на мъртва животинска тъкан той не отстъпва с нищо на житния спирт.
3.
ЩАСТЛИВО ПРИЗЕМЯВАНЕ
Моят принудителен престой в Чърчил свърши през последната седмица на май. От три дни вилнееше ужасна снежна буря и неочаквано на третия ден, при видимост намалена от заслепяващата виелица почти до нула, над хотела, почти докосвайки го, прелетя самолет и с издъхващо заекване се стовари върху леда на съседното езеро. За малко вятърът щеше да го понесе отново, но ние изскочихме от кръчмата и го хванахме за крилата.
Това бе жестоко съсипан двумоторник, строен през 1938 година като учебен военен летателен апарат. След дълги години служба го захвърлили поради негодност, но един висок сух пилот с хлътнали очи го беше възкресил. Той беше летял по-рано в Кралските въздушни сили и сега хранеше илюзии, че ще открие своя собствена авиолиния в канадския север. Докато ние се борехме с вятъра, за да удържим на земята скърцащата машина, летецът слезе, разви от лицето си еднометров вишневочервен копринен шал и се представи. Идваше от Йелоунайф, на около 1100 километра в северозападна посока и крайната му цел била Прохода.