Илайджа си играеше с мен и аз го знаех. Андре също го знаеше. Но въпреки това се опитвах да го забъркам в тази каша. По една причина:
- Когато един легендарен обирджия иска да се предаде, не можеш да го пратиш по дяволите. Това е все едно да хванеш Зодиака[1] или Юнабомбъра[2]. Това е от ония неща, за които хората пишат книги.
Никога не съм си представял, че един ден ще се тревожа какво оставям след себе си, но напоследък все повече ме занимава мисълта, че губя разсъдъка си, че губя същността си. В онези няколко дни, в които преследвах нацисткия престъпник Хайнрих Циглер и краденото му злато, се чувствах като човека, който си спомнях, че съм; като човека от времето, когато попадах в напечени ситуации и всеки ден преследвах бандити. После ме раниха и се чувствах по-немощен отвсяко- га. Исках отново да съм себе си, дори за целта да се наложи да попадна в капан. Дори да се наложи да повлека със себе си Андре Прайс. Колко лошо може да е положението?
- Не искам никой да пише книги за мен - каза Андре. - Нито пък имам нужда някой да ме притиска в ъгъла.
- За някои неща си струва човек да рискува.
- Знам всичко за теб, Бък. Знам, че си попадал в много ситуации, от които е трябвало да се измъкваш с куршуми. Двамата с теб сме много различни. Аз не обичам да стрелям по хората, още по-малко те да стрелят по мен.
- Този човек заслужава да му се обърне внимание. Каквото и да е намислил Илайджа, не смятам, че е свързано със стрелба. Ако ситуацията изглежда зле, можем да се откажем, но си струва да жертваш един час, за да разкриеш едно прочуто престъпление.
- Не мога да повярвам, че изобщо обмислям тази възможност - измърмори Андре.
- Ела да ме вземеш от „Валхала“ и ще уредя срещата.
- Приличам ли ти на Морган Фрийман, Джесика Танди[3]?
- Да не искаш сам да се докарам?
- По дяволите. - Замълча за момент. - Добре, бъди готов, защото не смятам да те чакам.
Почти веднага след като затворих, телефонът отново извъня.
- Има едно еврейско гробище до Саут паркуей - каза Илайджа. - Ще чакам теб и приятелчето ти от полицията там. Знаеш ли мястото?
- Знам го. Защо там?
- Близо е до кантората на адвоката ми. Препоръча ми го, когато му казах, че не искам да ме хващате на закрито. Наоколо не минават много коли и няма камери. В съседство минава жп линия и няма високи сгради. Видимостта е добра във всяка посока. Ако някой ви следи, ще видя опашката. Ако има засада, ще я видя. Ако не ми харесат хората, с които ще дойдеш, ще имам възможност да избягам.
- Звучи логично.
- Имаш ли проблем с мястото?
- Не.
Нямаше нужда да му казвам, че синът ми е погребан там; почти със сигурност го знаеше.
8
2009
„Валхала“ е строена през 2003 г., но главният вход имаше старомодна веранда с люлеещи се столове, на които пребиваващите в дома можеха да седят при топло време и да се наслаждават на прекрасната гледка към колите на паркинга и шестте живописни платна на магистралата „Кърби“ зад него.
Когато Андре пристигна, седях на един от тези столове и пушех цигара. Той спря до пожарникарския кран, пусна аварийки и слезе от колата.
- Тая проходилка твоя ли е? - попита.
- Виждаш ли някой друг наоколо?
Засмя се:
- Отива ти. Харесва ми хромираното покритие.
Надигнах се болезнено от стола. От верандата до тротоара имаше три стъпала и Андре не скри злорадството си, докато ме гледаше как се мъча по тях. Отстрани имаше рампа за инвалиди, но имах усещането, че ако се опитам да избегна стъпалата, ще покажа слабост.
Отворих дясната врата на колата и почнах да сгъвам проходилката.
автомобил без отличителни знаци. Определението е съвсем буквално - така се наричат немаркираните патрулки. Този тип коли не са боядисани в синьо и бяло, нямат сигнална лампа на тавана, но са си типичните полицейски коли - американски седани с четири врати като „Каприс“ или „Краун Виктория“. В много случаи немар- кираният автомобил е снабден с клетка за арестанти отзад и антена за радиостанция. Така беше и с колата на Андре.
- С какво си облечен? - попита той.
- В какъв смисъл? С дрехи.
- Това са някакви винтидж парцалки. - Андре дойде от моята страна на колата, за да ме огледа, докато все още се борех с проходилката. Не изглеждаше склонен да ми помогне. - Това яке да не би да е „Мембърс онли“?
1
Прозвище, с което се подписва серийният убиец, действал в Калифорния в края на 60-те и началото на 70-те години. Самоличността му така и не е установена. - б. р.
2
Теодор Джон Качински, познат и като Юнабомбъра, е американски математик и анархист, който извършва поредица от атентати с писма бомби в продължение на 20 години. - б. р.
3
Препратка към филма „Да возиш мис Дейзи“, в който героят на Морган Фрийман започва работа като шофьор на капризна възрастна дама (Джесика Тарди). - б. р.