Выбрать главу

- Ще трябва доста да се потруди, докато убеди евреите, че подкрепя Израел - отбелязах аз. - Колко години е посещавал църквата на Джеремая Райт[4]? Това на практика е същото, като да поддържаш Фарахан[5].

Бях в лошо настроение, защото не подозирах колко много по-лоши неща щяха да ме сполетят. Беше март 2008 г., все още близо година преди да ме прострелят в гърба и да изгубя дома, независимостта и достойнството си.

Лапнах цигарата си, за да си запиша в бележника част от казаното от Обама. После написах: „Джеремая Райт = антисемит“ и го подчертах, за да си спомня контекста.

- Да не би да записваш какво казва? - попита Роуз.

- Искам да го запомня, та като ми се обади Браян, да имам аргументи по темата.

- Уилям - поправи ме тя.

- Какво?

- Внукът ни се казва Уилям.

- Нали това казах.

- Той каза, че трябва да гласуваме за този човек - напомни Роуз.

- Кой каза така?

- Уилям. Нашият внук. Уилям.

- О, той пък какво разбира?

- Разбира много неща. Чете „Ню Йорк Таймс“. Аз лично все още се надявам да номинират Хилари.

- Няма да стане. Ще изберат или този тип, или Джон Мак- кейн.

- Кой ти каза?

- Не помня.

- Сигурно е бил Уилям.

- Да, сигурно е бил той.

- Исках да доживея да имаме жена президент. Но явно няма да стане.

- Толкова усилия на всички жени в историята на човечест­вото за коронацията на Хилари Клинтън и този тип ще разва­ли всичко - отбелязах аз.

- Понякога наистина си невъзможен.

По телевизора Обама приказваше:

- Дали съм чувал от него противоречиви изказвания, кога­то съм ходил на църква? Да. Дали съм бил несъгласен с някои от политическите му възгледи? Със сигурност - както съм сигурен, че мнозина от вас също са чували от своите пастори, енорийски свещеници и равини изказвания, с които самите те съвсем не са съгласни.

- Тук е напълно прав - отбеляза Роуз.

- Райт е кръстил децата на Обама.

- Абрамски благослови Браян на неговата бар мицва, а ти мразеше Абрамски.

- Не е същото.

- Почти същото е.

- Аз не мога да се отрека от него, както не мога да се от­река от цветнокожата общност - говореше Обама. - Не мога да се отрека от него, както не мога да се отрека от бялата си баба - жената, която е помогнала да ме отгледат и която жерт­ва толкова много за мен; жената, която ме обича повече от всичко на света, но която веднъж сподели, че се страхува от чернокожите мъже, с които се разминава по улицата, и която неведнъж е правила расистки изказвания, от които са ме по­бивали тръпки.

- Ти сигурно би харесал тази му баба - отбеляза Роуз.

- Джон Маккейн е герой от войната.

- Уилям каза, че Маккейн не може да се справи със задача­та да оправи икономиката.

- Страната никога нямаше да затъне в тази бъркотия, ако се бяха посъветвали с Уилям.

- Уилям казва, че Маккейн ще направи Фил Грам минис­тър на финансите.

- Това лошо ли е?

- Според Уилям явно да.

- По-добре си живеехме, когато Браян беше жив и Уилям изобщо не се сещаше да се обажда.

- И на мен ми беше по-добре, когато Браян бе сред нас.

- Да.

По телевизора президентът на внука ми започваше да се разпалва, акцентираше изреченията си с агресивни жестове:

- Узаконената дискриминация, при която чернокожите бяха възпрепятствани, често със сила, да притежават собственост и при която фирмите на афроамериканците не получаваха кредити, черните нямаха достъп до ипотеки и до членство в профсъюзите, полицията и пожарната - тази дискриминация не даваше възможност на чернокожите семейства да натрупат достатъчно състояние, за да подсигурят бъдещите поколения.

Роуз захлипа тихо, като закри лице с ръкава си.

- Това разстройва ли те? Не е необходимо да го гледаме. Можем да превключим на канала за животните.

- Не, не е заради програмата. Просто...

- При толкова много хора, които със зъби и нокти се стре­мят към своето късче от американската мечта, има огромен брой, които не са я постигнали - продължаваше Обама. - Онези, които по един или друг начин са били сломени от дискриминацията. Наследството от това поражение се е пре­дало на бъдещите поколения - на тези млади мъже и все пове­че млади жени, които виждаме да стоят по ъглите на улиците или да гният в затворите без надежда и перспектива за бъде­щето. Дори при онези чернокожи, които са успели, проблеми­те на расата и расизма продължават по фундаментален начин да са определящи за мирогледа им.

- Разбирам - казах аз. Изгасих цигарата в пепелника и ос­тавих бележника, за да мога да запаля друга. - Няма нужда да говорим за това.

вернуться

4

Свещеник, когото Барак Обама определя за свой духовен учител. Една от проповедите на Райт получава широк отзвук и обвинения в антиамериканизъм и предизвиква сериозен скандал по време на предизбор­ната кампания на Обама. - б. р.

вернуться

5

Чернокож лидер на американската мюсюлманска организация „Нация на исляма“, обвиняван в антисемитски възгеди, както и в предразсъ­дъци срещу белите и хомосексуалистите. - б. р.