Носеха чорапи на главите и чертите им не се различаваха, но видях, че са чернокожи и някои от тях бяха доста здрави.
Погледнах в огледалото. Зад нас още двама с чорапи на главите изскочиха от форда, който ни бе притиснал. Зад пикапа Лефковиц включи на задна, дръпна се няколко метра, после завъртя и отпраши в обратна посока. След няколко секунди чух свирене на гуми, когато адвокатът изгуби контрол над кадилака, а после - разбиване на стъкло и метален трясък. Некадърник.
- Сега го загази - каза един от нападателите на Илайджа. Беше най-дребният от петимата, но имаше агресивна стойка и много злато по пръстите и около врата. - Нямаш представа колко си загазил.
- Да го очистим още сега - каза друг. - Да дадем урок на всеки, който си мисли, че може да краде от нас безнаказано.
- Но няма да го направите, нали? - заяви Илайджа. - Имате нужда от това, което взех. Отчаяни сте.
- Можем да те принудим да ни кажеш къде е. Когато започнем да те измъчваме, ще изпееш и майчиното си мляко.
- Измъчвали са ме и по-способни от вас.
- Ще видим.
Един от нападателите върза китките и глезените на Илайджа с пластмасови белезници, друг надяна качулка на главата му.
Разтърсих Андре. Той обърна глава и ме погледна. Зениците му бяха с различен размер. Патрулките са здрави коли, но малко автомобили могат да те предпазят напълно от страничен сблъсък с тежък джип по средата на кръстовище. Имаше кръв по дрехите. Вероятно беше с тежки наранявания на главата. По моите дрехи също имаше кръв. Бузите ме боляха на местата, където ме беше ударила въздушната възглавница, и носът ми пулсираше. Опипах лицето си и пръстите ми се омазаха с нещо лепкаво. Не беше добър знак, но се опитах да не мисля за това.
- Стегни се, хлапе - казах на Андре. - Време е да се проявиш като герой.
- Мислиш се за много умен. Приличаш на Боб Доул[8] - каза той и главата му увисна на една страна.
Навън маскираните мъже бяха овързали Илайджа като прасе. Метнаха го отзад в микробуса и той се приземи със силно издумкване. При възрастните има ясно изразена зависимост между случаите на падане и настъпването на смърт в рамките на дванайсет месеца, дори нараняванията да изглеждат повърхностни. Особено когато те отвлича банда разгневени негри с чорапи на главите.
- Какво да правим с тия двамата? - попита шефа си един от бабанките от форда.
- Не ни трябват. Очистете ги.
Събърбанът се дръпна от мястото на сблъсъка и започна да прави обратен завой. Предната броня висеше откачена и фаровете и решетката бяха съвсем смазани, но двигателят звучеше добре. Надявах се това да е знак, че не ни е блъснал много силно и Андре може и да не е твърде тежко ранен. Тримата похитители се качиха в микробуса зад Илайджа, вратите се тръшнаха и те отпрашиха. Само двамата с форда останаха и започнаха да спорят кой ще ни очисти.
- Той ти каза да го направиш, така че действай - говореше по-едрият.
Беше почти два метра висок и сигурно тежеше над 120 килограма. Под чорапа на главата му се виждаше, че косата му е сплетена на тънки плитки.
- Аз дори нямам пистолет - възрази вторият. - Не сме се разбирали за такива неща. - Беше по-дребен, може би метър и седемдесет, хилав.
- Аз имам пистолет. Използвай моя.
- Той си е твой. Ако искаш да го ползваш, ползвай си го.
- Обаче той каза на теб да ги очистиш.
Андре все още бе в полусъзнание и бълнуваше. Пресегнах се през кръста му и разкопчах колана. Предпазливо се опитах да го завъртя настрани. Егати и каръшкия късмет да ме накара да оставя револвера си, преди да тръгнем от „Валхала“. Егати и каръшкия късмет, че е левичар и трябваше да се пресягам през него, за да намеря кобура му.
Поне двамата бандити не ми обръщаха внимание. Явно си мислеха, че сме доста смачкани от сблъсъка. Сигурно изглеждахме доста смачкани. Дребният каза:
- Гледай тази кола. Прилича на полицейска.
- Не е полицейска. На полицейските коли пише „Полиция“ с големи букви отстрани. Тая кола няма светлини. Няма сирени.
- Въпреки това е полицейска. Видя ли клетката отзад? Видя ли антената за радиостанцията? Това е полицейска кола и тия типове са ченгета. Ченгета ли искаш да застреляме?
- Искам да направя каквото ми казаха.
Едрият бандит извади пистолет с вид на пластмасова играчка от провисналия колан на развлечените си дънки и се опита да го набута в ръцете на по-дребния.
Дребният бандит не искаше да го вземе:
- Викам просто да се омитаме. Нали гепихме тоя, дето ни трябва. Не съм се съгласявал да трепя ченгета.