— Безразлично ми е — отвърна, без дори да се старае да изглежда спокоен.
В края на краищата, нали току-що му бяха казали, че някой е искал да го
убие. Какво ти спокойствие в такава ситуация!
— Както е по-добре за вашата работа, така и постъпете. А кой е този човек?
— Казва се Виталий Сергеевич Князев. Познавате ли се с него?
Мъжете, които държаха Князев, силно го разтърсиха, заставяйки го да
вдигне глава и да даде възможност на Павел да разгледа лицето му.
— Не — сви рамене Сауляк. — Виждам го за пръв път.
Изведнъж го връхлетя ужасна слабост, краката му се подкосиха и многодневната преумора се съедини с осъзнаването на факта, че се бе разминал на косъм от смъртта. Облегна се на стената и бавно се свлече на студения мозаечен под.
% % %
Настя не помнеше кога за последен път бе нервничила толкова много, колкото сега. Готвеше се за разговор с Павел, но все не можеше да реши как да го построи. „С какво да започна? С коя карта да тръгна? Какви карта да му покажа и кои да запазя скрити?“ Мисълта й скачаше от едно нещо на друго, тя не можеше да се съсредоточи и от това започваше още повече да се ядосва и да нервничи.
Узнавайки, че Князев е задържан на местопрестъплението при опит да стреля в Сауляк, и че всички вкупом са се отправили от улица „Черепанова“ към „Петровка“, Настя бе започнала да се щура насам-натам из кабинета си, а после бе заудряла с юмрук по стената, отделяща я от стаята на Михаил Доценко. Той моментално бе щръкнал на вратата й с изплашена физиономия.
— Какво се е случило, Анастасия Павловна?
— Миша, огледайте се внимателно наоколо и махнете всички предмети, които са пригодни за недобросъвестно използване.
— Защо?! — бе се изумил Доценко.
— Защото Сауляк владее хипнозата. Ами ако изведнъж не успея да му устоя? Той ще ми нареди да му дам оръжието си и аз ще му го дам. Представяте ли си какво ще стане?
— А къде е оръжието ви?
— В сейфа.
— Дайте го. Ще го взема при себе си. Имате ли нож?
— Имам, в бюрото ми е.
— Дайте ми и него.
Миша си бе отишъл, отнасяйки със себе си всичко, което Сауляк би могъл да използва, за да доведе Настя до състояние на вцепенение.
Минутите си течаха и тя постепенно започна да се успокоява. В края на краищата, неслучайно бе казано, че който е осведомен, той е и въоръжен. Вече бе изпитала върху себе си силата на въздействието му и бе успяла да се справи. Значи не беше чак толкова страшно.
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
Първоначално беше планирано Ларкин да бъде задържан в момента, когато пристигне на среща с Князев след убийството на Павел. Във формулировката на Михаил Давидович имаше указание веднага след като убие Сауляк Виталий да отиде на улица „Новокузнецкая“ и да започне да продава кренвирши и бира, като че ли нищо не се е случило.
„Отваряш палатката и спокойно си работиш. Не ходи никъде, докато не те навестя. Ще дойда около три следобед. Като ме видиш, не ме заговаряй. Извини се пред клиентите си, ако има такива, кажи им, че ще направиш прекъсване за половин час и тръгни след мен по трамвайната линия.“
Замисълът беше ясен. Веднага след покушението Ларкин трябваше да изведе Князев от транса и да блокира памет му. Виталий никога нямаше да си спомни за къдравия, възпълен мъж с тъмни очила, който го бе заговорил на улицата и го беше поканил в дома си, за да му изложи плановете си за бързо забогатяване чрез хубави момичета. Никога нямаше да си спомни, че е ходил на улица „Черепанови“ и е стрелял в мъжа, който в точно определено време е трябвало да излезе от точно определен апартамент. Разбира се, най-добре би било, ако след убийството Князев отидеше в дома на Ларкин, където Михаил Давидович би могъл спокойно да поработи над него — на тишина и без да бърза. Но пък ако се случеше нещо непредвидено, за Виталий би могла да се лепне опашка и той да я домъкне до улица „Графская“. Не биваше да се поема такъв риск. Затова Ларкин му бе наредил да се върне в палатката си на „Новокузнецкая“. Той сам щеше да отиде при него, за да обработи съзнанието и паметта му.
В идеалния вариант на плана трябваше да бъде направен магнетофонен запис как Ларкин внушава на нещастния кренвиршчия, че двамата никога не са се срещали, и че не е имало никакво убийство. Но ако се предоставеше възможност на Ларкин да завърши работата си, Князев не би могъл да дава показания. Той не би си спомнил нищо. Освен това Князев беше задържан при опит за убийство и никой не би разрешил да му се махнат белезниците и да му бъде позволено да се върне в палатката си на „Новокузнецкая“, за да продава кренвирши. Впрочем, здравият смисъл подсказваше, че при всички случаи показанията му не струваха нито грош. Ако той се намираше в транс, не биваше да бъде разпитван. Ако пък позволяха на Ларкин да го изведе от транса, щеше да забрави всичко.