Някакъв чичко - изглеждаше като пролетарий, между другото - каза почти същото като дроздовеца: „Като ги хванат тези червеноперковци, да не ги бесят, а да ги дадат на хората. С голи ръце ще ги разкъсат".
Алексей се отдалечи, като мрачно си мислеше, че когато излязат вестниците, нелегалните вече ще бъдат прокълнати от целия град. Нали в известието няма да има и дума за покушението срещу главнокомандващия, а само това, че болшевиките са взривили сиропиталище. И снимки на мъртви, обезобразени деца... Ах, Заенко, гад, какви ги вършиш?
На кръстовището се наложи да се забави – преминаваше с маршова стъпка колона и войниците с пълно гърло крещяха доброволческия химн:
Светата Рус ще за щитим
без страх в бор бата,
и с нашта кръв ще напоим
земята свята.
И наистина, всички бяха млади. Лицата им бяха осмислени, одушевени. Явно бяха студентски набор. Отново благодарение на другаря Заенко - беше ги надробил едни, докато бе командвал местното ЧК - „почистил" експлоататорската класа. Интелигенцията, учещите младежи - всички, които би трябвало да са за революцията, сега ненавиждат червените. И ще се бият до смърт. А след вчерашната глупост притокът от доброволци само ще се увеличи...
От „Клочковская" сви по „Ивановская", скоси през дворовете и излезе точно срещу „Заемната читалня". Огледа се още веднъж и едва тогава тръгна към вратата.
Имаше съвсем малко време. Козловски каза: „В галоп, Льоша, в галоп! Единият крак тук, другият там". Ще се наложи да го излъже нещо. Ще го псува, разбира се, но нищо няма да заподозре. Началникът на капитан Романов му имаше пълно доверие.
От една страна, това беше много удобно, разбира се. От друга - морално тежко. Тази дяволска каша! Заби клин между най-близки хора, по-близки от които няма -стари другари, преминали през цялата велика война рамо до рамо и неведнъж спасявали живота един на друг. Алексей постоянно се залавяше, че докато гледа откритото, приятелско лице на Лавър, му се иска да отмести поглед. Защото това си е гадост: да лъжеш онзи, който ти вярва безрезервно.
От друга страна, нямаше как да се откаже от такъв невероятен късмет. Когато в началото на юни Романов се озова при белите и разбра, че за началник на Специалния отдел на Доброволческата армия току-що е назначен полковник Козловски, веднага предаде в центъра: познавам го добре. Орлов, разбира се, веднага му заповяда: падни в обятията на скъпия си другар, глезенико на Фортуна. И полковникът наистина толкова се зарадва на Романов, че едва не го удуши в обятията си. Взе го за помощник. Голяма полза за делото и ежедневни терзания за Алексей.
Но това са сантименталности, по дяволите с тях, ще ги преживеем. Глупаво е, че цялата тромава операция „Племенник" се оказа напразна.
През май извикаха Алексей от Царицинския фронт в Москва, в Реввоенсъвета на републиката - сега Орлов работеше там, защото във ВЧК бяха надделели онези, които той не обичаше и наричаше „дърводелци".
- Армията има нужда от военна информация за противника - каза Орлов, - а кретените от ведомството на Дзержински се занимават с какво ли не, но не и с това. Затворите, разстрелите - в това много ги бива, но не са в състояние, да създадат в тила на белите нормална агентурна мрежа. Дори да имат някакви нелегални звена, чекистите си играят на някакви диверсионни глупости. Взривяват складове, мамка им! На нас не са ни нужни взривове, а като кислород ни трябват точни оперативни сведения. Затова, Льоша - той също като Козловски го наричаше „Льоша" - ние разработихме една хитра комбинация. По твоя профил. Знаеш ли, командващият Доброволческата армия генерал Гай-Гаевски, когото европейската преса нарича „Белия Ханибал", има племенник, и той служи, представи си, в Червената армия...
Планът се стори на Романов прекалено завъртян -имаше прекалено много всякакви „ако", но Орлов бе стопроцентово прав: не може да се воюва без нормално разузнаване. Половината от нещастията и пораженията се случваха, защото белите имаха отлично разузнаване, а нашите - никакво. Затова, макар че Червената армия е десет пъти по-голяма, това е бой на сляпа мечка с глутница дребни, злобни псета: тя само размахва лапи и се върти, а те я нападат оттам, където не очаква и ръфат с острите си зъби. Мечката кърви и току-виж се е сгромолясала.
С една дума, съгласи се. И най-важното бе, че всичко мина учудващо гладко. Другарят Кандиба от специалния отдел на 8 армия чудесно си изигра ролята, живописно се строполи от халосния изстрел. След този инцидент „племенничето" се държеше по единствения възможен начин, куршумите не ги застигнаха, избягаха от преследването, а и след това всичко се нареди успешно. Командващият чичо прие роднината с отворени обятия, а онзи на свой ред обеща на другаря си по приключения добро място - но тук се появи и по-изгодния вариант с Козловски, и излезе, че не е имало нужда от цялата игра със Скукин. Само дето подари на белите един опитен служител на генщаба, който, бидейки човек без политически убеждения, можеше да си служи на нашите, а сега се озова във вражеския лагер. Не е ли кретения?